Когато баба ти е хакер

Новите технологии са истинско предизвикателство за старата генерация, и искрено забавление за младите, които имат възможността да наблюдават своите родители или по-възрастни роднини как боравят с тази извънземна и сложна техника. Когато баба за пръв път се сблъскваше с тях, изглеждаше като тийнейджър със случайно попаднал в ръцете му телефон Nokia 3310.

-Пръстите са ми много дебели – ядосано възкликва тя – не мога да уцеля буквите.

Често ми звъни с въпроса: Даре, нещо стана с лаптопа ми, как да го оправя?

След половинчасово обяснение, че на лаптопа няма как да му стане „нещо“ без тя да е заподозряна, и че трябва да го видя, за да разбера какво му има, въздъхва тежко в знак на безсилие и казва: Добре, сега ще ти дам кода.

Това е IP на устройството и парола, които се въвеждат чрез програма, с която аз влизам в нейния лаптоп и оправям бъркотията, която е настанала там. Но често се случва, докато аз се освободя от задължения и намеря време за това, тя радостно да ми съобщи:

-Недей да се притесняваш, сама успях да се оправя. Вече всичко е наред.

-Как го оправи – питам аз.

-Ами не знам, натиснах нещо и всичко се оправи.

Няма значение. Важното е, че всичко е наред. Затова ѝ казвам, че тя е скрит хакер. Боравенето ѝ с лаптопа е пълна загадка за мен. Тъй както всичко се обърква, тъй и се нарежда съвсем само.

Веднъж баба ми каза, че е забелязала странни обекти в небето. Сигурна съм, че имат нещо общо със смущенията и хаоса из лаптопа ѝ. Няма друго обяснение. Или са извънземни натрапници, които преследват баба или я дебнат от ЦРУ.

-Моля те, измести ми кошчето долу вляво, не знам как се е изместило горе вдясно. Лаптопът преди ми беше на български, сега е на английски, нищо не съм правила. Как стана така, не знам, само се размести – казва невинно тя.

-Бабо, няма как само да се е разместило, кой знае какво си натиснала пак – казвам аз с надежда да приключим разговора с консенсус и да продължим по същество.

-Спри да ме ядосваш! Нищо не съм пипала. Както скролвах из Фейсбук, затварям приложението и изведнъж всичко беше различно – уверена в своите способности и действия ми се скарва тя. 

И това не е всичко. Пазаруването чрез интернет е все по-привлекателно, практично и предпочитано, дори и за баба.

Когато за първи път тя реши да пазари онлайн, доближавайки се към края на операцията ѝ става ясно, че за да приключи се изисква регистрация на потребител. Баба вписва имейла и паролата си, които ползва за Фейсбук профила си. След това вписва паролата от имейла си. Паролата от скайп. Паролата от другия профил. Стара парола. Случайна парола. Пак паролата от Фейсбук. Хм!

-Даре, как да поръчам от интернет? Иска ми имейл и парола. Коя парола трябва да ползвам? От Фейсбук, от имейла или друга? Не ми приема никоя. Ти нали си поръчвала? Как?

-В някой сайтове искат регистрация, за да поръчаш – уточнявам аз.

-Не ми приема никоя парола. Нито паролата от Фейсбук. Нито от имейла. Коя е тогава? Сега ще ти напиша всички пароли, които имам.

Когато баба не може да си влезе във Фейсбук профила си, се случва това:

-Даре, цяла сутрин се опитвам да си вляза в профила и не ми приема нито една парола. Някой сигурно ми го е хакнал. Аз знам кой е! Можеш ли да го оправиш? Сега ще ти напиша всички пароли. Пробвах всички. С нито една не става.

Започва да изброява различни имена на животинки, извънземни цивилизации, планети, цветенца и всякакви неща от сорта на – вятървкосите, невестулканамарс, несменяйтазипарола, зеленичовечета, супербаба, пилешкасупасъссвинско или веганядепържоли. За всеки случай ми написва и всички стари пароли, защото въпреки че си ги е записала, не помни коя парола е последна, тъй че може и да е: оранжевокуче или червеназапетайка, китайскиразузнавачи, тортарафаело, слънцетоизгряваотизток, жабаядеслон и пр.

-Престани с тези имейли  и пароли. Какво е това? Двеста имейла, триста пароли. Стара. Нова. Нищо не разбирам. Щом си я сменила, казваш новата. Сега от къде да знам коя парола на кой имейл е – ядосано изсумтях аз, съвсем забравила същността на въпроса, от мисълта колко време и нерви би ми отнело да налучкам паролата.

-Нали ти казах, последните са за профила, който е с телефонен номер, а другите са за този с имейла – учудено констатира тя.

По тона ѝ усещам, че всъщност тя много добре знае какво трябва да се направи, а аз не, но тогава защо просто не го направи сама, а кара мен?

- Не може да имаш толкова много профила – се възмущавам аз.

Разбира се, това не е всичко. Не след дълго получавам съобщение от баба:

- Профилът във Фейса ми е блокиран. Появява ми се прозорец, в който пише: „Моля, качете Ваша снимка, на която ясно се вижда лицето Ви. Ние ще го проверим и след това можете да го изтриете от нашите сървъри.“

И след това следва размишление от баба:

-Сложих снимка на заека (домашният любимец), ама не я приема. Това за мен е съмнително, защото има много хора без снимки, и още много на снимки със внуци или животни. Някой ми е блокирал профила.

Неочаквано получавам покана от нов профил на баба. Приемам. Вече дори се е присъединила и към Месинджър. Веднага започвам кореспонденция:

-Защо си направи нов профил – иронично питам аз.

-Ами не става със стария, каквото ѝ да правя все ми иска снимка, ти можеш ли да го оправиш?

-Мога, много ясно, не е нужно да си правиш нов профил при всяка трудност.

Изведнъж тя получава прозрение:

-Това не е старият ми профил. Този ползвам на телефона от няколко месеца.

-Не знам колко профила имаш, и на кой казваш „старият“. Имаш пет профила и ползваш три, без дори ти самата да знаеш – вече ситуацията от трагична, става комична и аз не успявам да сдържа смеха си.

-Тук ми ги няма всичките приятели, публикации и групи, в които членувам.

-Бабо, аз няма как да знам кой е профилът, в който имаш всичко необходимо. Прегледай си ги и ми дай данните да закрия неизползваемите.

-Аз как да разбера с кой профил влизам във Фейсбук и защо винаги е различен? 

- По имейла и паролата.

-В „Бабини илачи“ е моят профил, който търся, мога ли да го преместя на мястото на сегашния?

-Не разбирам какво ми говориш! Мести го, щом можеш. От Бабини илачи къде? В дядови илачи? – и не сдържам истеричния си смях.

-Опитах, но не се получи. Ти не си ли член на тази група?

-Какво общо има групата с твоите профили?

-Защото там съм коментирала с моя профил, който искам да ползвам, но не помня паролата му.

-Няма значение къде си коментирала. Утре ще се опитаме да го оправим. Сега е късно вече – наближава полунощ, аз едва държа клепачи отворени, уморена от дългия работен ден, набързо приспала детето, а след това учила за изпит. Но това няма никакво значение в този момент, важен е на баба ми профилът да бъде изместен от група Бабините илачи… някъде. 

-Ти от една седмица ми обещаваш и нищо не правиш – ме насмотва тя.

Праща ми отново телефонни номера, имейли, пароли и ясно ми дава да разбера, че ако не си свърша работата ще ми се сърди настоятелно, а аз не искам това. Стигне ли се до тая критична точка, значи баба ми е много ядосана и няма как да откажа и да се измъкна. Накрая ми пожелава Лека нощ, но аз в просъница държа да уточня:

-Тези пароли за кой профил са? 

-За този, който искам да закрия и използвам на телефона ми. Бабини илачи се казва групата.

-Стига с тези Бабини илачи – пак нервно се тросвам аз.

-Край – каза тя, с което ми дава ясно да разбера, че нямам право на повече коментари.

Планетата Бабка каза Край. Значи не мога повече да възразявам и е най-добре да се наспя, за да може утре в ранни зори със свежо съзнание да се занимая отново с Бабините проблеми.

Баба ми е хакер, има вече пет (не)активни профила, поради забравени данни от  регистрациите. Опитах се да деактивирам някой от тях, налучквайки паролите, но усилията ми бяха увенчани с неуспех. 

В крайна сметка баба вече знае данните си за два профила, които е решила да ползва и категорично отказва да ги закрие. С единият се подвизава през телефона, а с другия на лаптопа. Данните в двата профила били различни и тя не искала да ги обедини. Е, добре, важното е мир да има.

Баба е много впечатлена как е възможно непознати хора да ѝ пращат покана за приятелство във Фейсбук.

-Сега пък някакъв Дейвид Адамс ми е пратил покана за приятелство от Ню Йорк. Прилича на Ричард Гиър – с превъзбуда в гласа ми съобщава тя.

-Бабо, това е фалшив профил. Не го приемай, даже го блокирай.

Вероятно снимката на профила действително е на Ричард Гиър, но не изпадам в подробности.

-Много ясно, че няма да го приема. Аз само ти казвам.

-И аз само ти казвам – връщам репликата аз.

И съвсем не съм сигурна, че няма да го приеме, в предвид съобщенията, които ми изпраща, заразени с вируси или пък затова, че лаптопът ѝ беше на ремонт, защото ѝ излязла реклама, че ще спечели Ipad, след което лаптопът на баба беше блокирал. Горкият болен – баба го заразила с вирус. Отказа да работи, дори рестартът не му помогна. Трябваше си сериозно лечение и преинсталация. Интересно е, че не се е опитала да му даде Парацетамол, можеше и да помогне.

След няколко дни баба с възторг ми съобщава, че си е самоизпратила покана за приятелство на другия профил и той я приел. Сега били приятели и щели двата профила да си комуникират. Да споделят важна и интересна информация, която да съхраняват, докато тя им е потребна.

- Звучи забавно – си мисля аз.

Едно време бабите плетяха терлици, днес терлиците ги произвеждат китайците, а свободното си време, бабите, прекарват сърфирайки из интернет, което ги превръща в истински IT специалисти.

Към Втора част Тук.