Мистичните ритуали на баба Айшеко от село Врачково

Преди време една приятелка ми сподели, че неин колега ѝ разказал за някаква ясновидка, която „много познавала“, и ми предложи да отидем да се позабавляваме, хвърляйки един небрежен поглед към утрешния ден. Как да откаже човек на такова апетитно предложение, даже не се и замислих. И докато го кажа вече пътувахме с автобус към селото на бъдещето, потрепервайки от екстаз при мисълта за срещата с баба ни Айшеко от село Врачково. Тя нямала тарифа. Вземала колкото ѝ оставиш, но в последствие разбрахме, че десет лева не ги харесвала, защото две кутии цигари ги пушила за половин ден. Тъй че настоявала минимум за 20-тачка, за да остане все пак и за хляб, ни каза тя. 

Баба ни изглежда типично за жена - гледачка на нейната възраст. Косата ѝ е дълга до кръста и боядисана в оранжев цвят, която прилежно е прибрала в две дълги плитки, подаващи се под забрадката ѝ. Изражението ѝ е приветливо, а устните ѝ оформят усмивка, която показва беззъбието в устата ѝ. Облечена е с тигров шалвар и дебела, тъмносиня, плетена жилетка, под която се подава червена блуза. Любезно ни покани да влезем. Забави се известно време в кухнята, докато ни приготвяше кафето в някакъв иновативен уред на нашумялата марка „Делиормано“, а когато то беше готово дойде при нас лъкатушейки се, като един истински полярен пингвин, който току-що беше изял обилно количество риба. Гадаенето ставало индивидуално, затова първо влезе моята приятелка и след това аз. Докато чаках, успях да разгледам в детайли къщата на баба ни. Да си призная забелязах няколко много важни подробности, които говореха за стойността, вложена в изграждането на този дом. Определено си личеше, че бяха похарчени не малка сума пари, което затвърди теорията ми за доходоносния бизнес на баба Айшеко и колеги. И тъй като дойде моят ред, баба ни започна самодоволно да ми врачкува: 

-На колко години си, моето момиче – задавайки въпроса, запалва една цигара. 

-На 35 – казвам аз стратегически, въпреки че съм на по-малко. 

-Годините не ти личат. Много млада изглеждаш, не ти давам повече от двайсе, но не е от значение възрастта – констатира тя – ако мога ще помогна! Голям късмет имаш, от мен да знаеш. И не случайно си дошла при мен. Аз ти казах, че ще ти помогна, и да знаеш, че чашата ти показва, че някой ти мисли злото – започва да ме обработва тя отдалече и гледа съсредоточено в чашата, сякаш наистина ѝ ги говорят – вижда се мъж. Омъжена ли си – ме пита тя, което ме кара да се замисля, че след като е ясновидка би следвало да е наясно с този тъй важен въпрос, затова решавам да импровизирам и казвам: 

-В момента не. Иначе съм се омъжвала и развеждала пет пъти – баба ни ме погледна съжалително, замлъкна за кратко и добави: 

-Ето, виж го моето момиче, сега ти се пада голямата любов, онези са били помежду другото. От тях си научила уроците си. Виж колко хубаво е изваян в чашата ти, като цвете ще те гледа, да знаеш.

Дано не ме гледа, тъй както аз се грижа за моите цветя, че няма да оцелея дълго, си мисля и на лицето ми се появява загадъчна усмивка. 

-Но да знаеш, че за да срещнеш този мъж, трябва да направиш специален ритуал, който ще ти кажа сега. 

Баба ни Айшеко предизвика сериозно любопитство в мен. Последва разкриване на рецепта за сдобиване с богат мъж: 

-Сега, слушай ме внимателно, моето момиче – каза, докато поглъщаше дима от поредната цигара – ще вземеш две яйца – прави пауза и чака одобрение, кимам бързо, за да продължи – това сте вие двамата. Ще ги сложиш в една тенджера. Върху тях ще поръсиш сол – тя пази от зли очи и лоши хора, които ще завидят на щастието ви – замисля се, сякаш в съзнанието си прелиства хиляди рецепти в търсене на най-точната – ще добавиш две супени лъжици олио, може и краве масло, машинно масло, важното е да е нещо мазно – то ще помогне животът ви да върви по-гладко, и накрая ще добавиш една чаена лъжичка захар, за да ви е сладък животът. Всичкото това ще залееш с една чаена чаша вода.

Опитът и съветите на баба Айшеко никак не са за подценяване, тя казва, че е помогнала на стотици хора, но на мен това ми прилича на същинска рецепта за кекс. Само олиото ми е под въпрос, но щом баба ни казва, ще се съобразя с нейния съвет. Все пак решавам да попитам: 

-Бабо Айшеко, с лубрикант ще стане ли? 

-Ще стане – казва уверено тя и поглежда вдясно от мен към един скрин, където вероятно крие нейния лубрикант. Добре, че не реши да ми услужи. 

-И после във фурната ли да го сложа – питам аз с ирония, но успявам да запазя хладнокръвие и се чудя дали това нещо ще трябва да се изяде. 

-Не, на терасата ще го сложиш по пълнолуние, да се зареди с небесна енергия и да подейства по-бързо, след това ще оставиш отварата да престои три дни и две нощи в стаята, в която спиш, а сетне ще я изсипеш върху някое куче, че да отиде всичко лошо върху него. Но преди това – прекъсна сцената в съзнанието ми, в която си представях агонизиращото куче – трябва да изчистим негативните влияния, моето момиче. Имаш направена магия. Ето виж, един дявол има в чашата ти. Трябва да го изгоним иначе няма да се появи мъжът – казва заплашително тя. 

-Как – питам аз. 

-Сега ще ти приготвя специална отвара, която ще трябва да разредиш с три равни части вода и да се къпеш с нея три дни подред. 

-Каква е тази отвара, бабо Айшеко? 

-В литър вода се слагат три капки урина от рогат добитък. Аз имам много, не се притеснявай. Магията, която ти е направена е от индианското племе на Мозъчните шайби. Най-опасната магия в света.

Да си призная честно, ами изплаших се. Баба ни Айшеко обаче не се отказва лесно. Запали отново цигара и заговори за продължение на ритуала: 

-След това трябва да намериш перо от бяла лястовица, не от гълъб, а от лястовица, запомни това добре. Нокът от големия пръст на десния крак на 90-годишен човек, листо от 100 годишен дъб, косъм от гърба на Павиан и ще ми ги донесеш, за да приключим ритуала и да затворим кръга, а с това ще заключим и лошата енергия. Ако не можеш да ги намериш, аз ще ти ги дам, но ще ти струват 200 лв. 

-Но баба Айшеко, това е невъзможно – казвам аз. 

-Ти знаеш ли как се разваля една магия, бе момиче – ми повиши тон тя, видимо ядосана и запали цигара – всички си мислят, че ей така става, духаш, и готово. Ами не става така. Ще направиш каквото ти казвам, ако искаш да ти помогна, ако не вземеш мерки все по-зле ще става. Затова побързай и трябва да знаеш, че 200 лв. са само материалите, а ритуалът ще ти струва 500 лв., защото техниката по разваляне е много сложна и след развалянето на такава магия се възстановявам два месеца, защото всичко лошо идва в мен. И това е с отстъпка, да знаеш, защото си ми симпатична, иначе вземам 1000 лв. 

И продължи с ентусиазъм да гледа в чашата ми: 

-На дъното на чашата се вижда един чорап, да не си изгубила другия някъде – пита тя. 

-Да, това са любимите ми чорапи с Фламинго, обърнах къщата да го търся и го няма, сякаш е потънал вдън земя. 

-Някъде у вас е. Потърси го. Виж в чаршафа за олекотената завивка, който изпра предната седмица. 

-Не съм прала чаршафите предната седмица. 

-Момиче, не е нужно да помниш всичко, затова съм аз тук, да ти казвам, просто потърси чорапа в чаршафите. Там го виждам.

След това оставя чашата, запалва една свещ и още една цигара. За по-романтично предсказание не съм и мечтаела, стана ми някак уютно, а кофеинът продължава да ѝ ги говори: 

-Хубаво направи, че дойде, сега восъкът ще изтегли всичко лошо, което има върху теб и твоите ангели, защото ако те страдат, страда и твоето съзнание – отваря толкова широко очи, че бих могла да измеря диаметърът на очната ѝ ябълка. Втренчва поглед право в моите плахи очи и започва да прави мистично движение с ръка покрай пламъка, напомняйки за Лили Иванова, когато пее припева на „Ветрове“.

Тъкмо ще ставам от креслото да си ходя и тя ми казва да седна защото: 

-Някой ни праща лоша енергия! Ще я върнем там, откъдето е дошла, ще го заключим този човек! Трябва да изчистим негативните влияния веднага – казва тя – седни моето дете.

Баба ти става от удобното си кресло и започва да рови из чекмеджетата на лъскавата си секцийка търсейки нещо, разбирайте много важно. Гледам уплашено и се чудя кой ли е невинния човечец, който ще бъде държан под ключ от Айшекото, и докато умувам над създалата се трагико-комична ситуация, тя ме прекъсва: 

-Кой ти мисли лошото, момиче? Аууу, такова нещо не съм виждала през живота си, каква е тая лошотия – и от най-долното чекмедже вади черен пипер, свещ и нож с дълга дръжка, казва, че те са купувани в точно определени дни, специално за такива ритуали. Изважда черна хартия с капка кръв и химикал, който съхранява в кутия с пръст. След това ме кара да напиша в хартията със ситни букви нещото, от което се страхувам най-много и да ѝ върна листа. Не след дълго се престрашавам да взема химикала и написвам: Страхувам се, че Супер Марио ще изскочи от шкафа срещу мен. След което преглъщам звучно, сгъвам листа и ѝ го подавам, тя започва някакъв ритуал – поръсва отгоре му черен пипер, а след това замеря и мен с него и виждам как устните ѝ изричат заклинания. Започва да обикаля помещението и гръмко да се оригва, това показвало, че лошата енергия излизала. След това отваря прозореца, запалва листа на горещата свещ, а с ветрило гони димът навън през прозореца. Мисля, че сополът играе много важна роля в заключването на лошите енергии, но няма да изпадам в повече детайли, относно ритуала и хигиенните навици на баба ни, защото това са лични неща. Така и неразбрах за какво служеше ножът, може би да респектира наивния срещу нея клиент, но важното е, че не го използва. Е, извинявай Супер Марио, не исках да приключиш така – казвам и се прекръствам за Бог да прости. 

-Ашколсун, машшшала, готово моето момиче, вече няма от какво да се притесняваш – ме уверява баба ни – изгонихме лошите сили. Бре, голяма лошотия – казва запъхтяна, все едно току що е финиширала на Маратон Експо София. Настъпи тишина. Бабата запали цигара. Страстите се успокоиха, а сърцата ни забиха от галоп отново в тръс.

Решавам да задам последен въпрос на баба ни преди да тръгнем: 

-Бабо Айшеко, имам една мечта – и правя пауза, преди да задам въпросът си, за да видя реакцията ѝ. 

Тя ми каза да сложа палеца си на дъното на чашата и да го завъртя, след което погледна и каза: 

-Ще се осъществи. Тази година каквото пожелаеш ти се дава да се случи, така че не се притеснявай – ме отряза тя, за да млъкна, защото вече бях надминала лимитът от един час, в който да ми гадае.

Когато я питах колко ѝ дължа тя каза, че нямала тарифа и каза да ѝ оставя, колкото аз преценя. После обаче взе да увърта и поясни, че по време на срещата ни все пак е заключила един човек, а това било с тарифа и поиска 50 лв., което беше голям стрес за мен и аз започнах инстинктивно да се пазаря, за да смъкне от цената като поясних, че съм тръгнала само с 20 лв. В крайна сметка тя се смили над мен и моята приятелка и вместо да ни вземе за заложници като същински Хензел и Гретел, реши да си прибере 20-те лева. На тръгване се надявах Айшекото да не реши отново да ме върне от вратата, искайки да ми направи молебен за късмет, например, който ще струва колкото един Playstation 4.Така приключи първата и последна среща с баба ни Айшеко, а водата с урина отказах. 

-Всичко си им своя край. Само цигарения дим, показанията на електромера, водомера и предсказанията на ясновидците – не, помислих си аз и с облекчение тръгнах от къщата на Айшекото.

Да бъдеш врач, баяч и обирач не е просто дарба, това е професия и то не каква да е професия, а доходоносна професия. Представяте ли си, че има хора, които работят за 30 лв. надница, пък тези ги изкарват за един час, а на ден печелят колкото половината заплата на някой чиновник. А как се става в днешно време гледач? Ами много просто – първо е много важно да си вярвате, когато лъжете, за да могат и клиентите да ви повярват и второ – достатъчно е да разполагате с малко повече опит в измамите, и въз основа на честите си комуникации с хората да сте придобили интуиция и усет. Дето се казва: Само като го видя знам чистач, фермер или пилот на самолет ще излезе от него. Трябва да се направи статистика за алъш вериш-а на ясновидците и да се оповести публично колко хора утежняват бюджета си, заради вярата си в тези ритуали. Замислям се понякога дали и аз да не се впусна в тоз тъй просперираш бизнес и да стана ясновидка. Все пак всички живеем за едните пари, колкото ѝ да не искаме да си го признаем.