Натрапване
11 ноември. 23.23 часа. Не мога да заспя, имам нужда от движение, от живот. Искам да предизвикам съдбата, защото усещам как рутината бавно ме погубва, а бездействието бавно убива същността ми. Нахлузвам любимото тъмносиньо палто и се спускам по булевард Септемврийски, посока градинката на улица Висока поляна. Насочвам се към последната пейка под премигащото, като във филм на ужасите, улично осветление. Студен северен вятър разпилява косата ми. Запалвам цигара, а димът се разнася покрай мен и замъглява очите ми. Взирам се в далечината, където Луната е осветила статична фигура на мъж. Лампата над мен се включи и след секунди отново настана мрак. Силуетът се размърда и потегли устремен право към мен. За миг се разколебах, но адреналинът, който премина по цялото ми тяло ме закова на пейката, в очакване. Нетипично на излизане не взех нищо за самозащита, въпреки това съм готова за съревнование. Знак от съдбата? – не вярвам в това. Сега съм уязвима и сама... Очакване, адреналин, ст