DARya

Скролвам си аз из Фейсбук и попадам на оферта, предложена от алгоритмите, в която ме канят на еднодневна екскурзия до Букурещ. Я, виж ти, еднодневен коледен базар до Букурещ, защо не? Помислих с кого мога да ида и се оказа, че  всичките ми приятелки са заети. След това реших, че ако трябва да чакам подходящ момент, за да се организираме, скоро няма да ида никъде. Затова веднага попълних онлайн формата за резервация.  Беше голяма еуфория до... докато не ми се обадиха да ми кажат, че няма да има организирано посещение на Парламента, който аз искам много да посетя.  Е, добре, казах си, каквото-такова. Опитах да се успокоя до деня преди екскурзията. Трябваше дотогава да получа подробна информация, като в това число в колко часа ще тръгнем от тук, но, разбира се, че аз не получавам нищо. Решавам, че явно нещо все още доорганизират и затова изчаквам предвидливо. В 4 часа следобяд все пак реших да им сигнализирам за себе си. Оказа се, че са пратили имейли на всички, но аз по някакви причини н

Всяка година за Коледа с колежките организираме размяна на подаръци. Пишем имената на всички на листчета и след това всеки си тегли листче с името на човека, на когото ще подари подарък. За мен това винаги е било вълнуващо и съм участвала с голямо желание и в други организирани размяни на подаръци. Тази година в подаръка, който получих, имаше журнал.  Всъщност от много години имам намерение да започна да си водя записки, или така нареченият дневник, но все не се стигаше дотам. Различни хора в определени моменти са ме съветвали да започна да го правя и се опитваха да ме убедят колко полезно е. Никога не съм го приемала насериозно, може би и затова съм го отлагала. Желанието няма общо с осъществяването.  Та имаше указания в журнала. Идеята беше да си напиша целите за годината, както и целите за текущия месец и така всеки следващ. Указанията бяха написани на едно листче с притеснението, че ако ги пише в самия журнал, вероятно няма да ми допадне. Всъщност точно обратното. Затова помолих да