Метафорично казано
Несигурното време подлъга кокичетата и те се разлистиха преди пролетта да е дошла. "Кокиче, това ли беше краят?" "Не знам, Кокиченце, не знам. Времето е объркващо." "Дали сме подведени? Как можем да разберем?" "Когато чакаме." "Колко време ще е необходимо?" "Никой не знае." "Дотогава?" "Дотогава се налага да живеем с това изгарящо огнено кълбо в душите ни." "Ще оцелеем ли?" "Ще оцелеем, но никога няма да сме същите." "Как така?" "Огнените топки попарват болезнено." "Ще изгорим и ще станем на пепел, така ли?" "Метафорично казано, да." "А после?" "Казах ти, после никога няма да е същото. Никое цвете на наше място няма да е достатъчно достойно и красиво за теб, или за мен, за да заеме мястото вляво от мен и вдясно от теб. Ние с теб сме дошли на този свят, за да се намерим. Родени едно до друго, едно за друго и едно до друго ще си отидем