Метафорично казано

Несигурното време подлъга кокичетата и те се разлистиха преди пролетта да е дошла.

"Кокиче, това ли беше краят?"

"Не знам, Кокиченце, не знам. Времето е объркващо."

"Дали сме подведени? Как можем да разберем?"

"Когато чакаме."

"Колко време ще е необходимо?"

"Никой не знае."

"Дотогава?"

"Дотогава се налага да живеем с това изгарящо огнено кълбо в душите ни."

"Ще оцелеем ли?"

"Ще оцелеем, но никога няма да сме същите."

"Как така?"

"Огнените топки попарват болезнено."

"Ще изгорим и ще станем на пепел, така ли?"

"Метафорично казано, да."

"А после?"

"Казах ти, после никога няма да е същото. Никое цвете на наше място няма да е достатъчно достойно и красиво за теб, или за мен, за да заеме мястото вляво от мен и вдясно от теб. Ние с теб сме дошли на този свят, за да се намерим. Родени едно до друго, едно за друго и едно до друго ще си отидем от този свят. Предначертано е."

"Спомняш ли си кокичетата от миналия сезон?"

"Да, помня ги много добре."

"Какво се случи с тях?"

"Хората ги убиха."

"Но защо?"

"Нормално е." 

"В какъв смисъл е нормално?" 

"Човешко е." 

"Как така е човешко, не разбирам."

"Човешко е хората да унищожават всичко." 

"И с нас ли ще се случи същото?"

"Ако позволим на белезите да се превърнат в рани, вероятно да."

"Но как можем да го избегнем?"

"Това си ти, това съм аз. Това преди нас е било илюзорно."

"Предначертано е, така ли?"

"Казах ти, не можем да избягаме."

"Студено е без теб на този свят." 

"Светът без теб е като пролет без птици." 

"Ще се случим ли?"

"Да, ще се случим."

"Аз на теб?" 

"И ти на мен." 

"Но преди това?"

"Ние не сме идентични с кокичетата преди нас и кокичетата около нас."

"В какъв смисъл?"

"В смисъла, че изискваме специални и индивидуални грижи. Ако предните кокичета са цъфтели, когато са получавали обилно количество вода, това не означава, че водата кара и нас да цъфтим. Ние сме друг сорт кокичета. Разбери го това! И се бори за това, което желаеш с душата си. Нищо не идва даром. Не и истинските неща в живота ни. Онези, които наистина си заслужават. Водата може единствено да те убие. Слънцето е твоята сила. То те кара да цъфтиш." 

"Това не е ли твоята сила?"

"Може би е наша."

"Не е ли късно вече да цъфтим?" 

"Късно ще бъде единствено, когато умрем, кокиче. За нищо друго никога не е късно." 

"И ние сме различни от другите кокичета, въпреки че изглеждаме напълно еднакви с тях, така ли?"

"Така."

"И ако към нас бъде подходено по същия начин, както при предишните кокичета, ще загинем?"

"Ще загинем."

"Но нека да им кажем тогава?"

"Не можем." 

"Защо?"

"Защото това е прозрение. Не теоретично обучение. Всеки сам трябва да намери правилния подход. Това е осъзнатият път."

"А ако не го намерим?" 

"Ще го намерим." 

"Да чакаме, така ли?"

"Да чакаме."

Дотогава ще бъде зима. 

Ще има огнени стихии и мразовити дни. 

А след това... след това ще бъде пролет. 

Ще бъде живот. 

Ще бъде любов. 

Ще бъде поезия. 

Ще бъде романтична мелодия. 

Ще бъде симбиоза. 

Ще бъдат две кокичета в един мразовит свят.