Смисълът
- Напоследък често сънувам все различни сънища, но има един, който се повтаря. Всяка нощ. В момента, в който затворя очи се озовавам седнала върху облак, а усещането, което изпитвам ми напомня на така познатото безгрижие през детството – Радина погледна нагоре с поглед, изпълнен със спомени и продължи – сънувам, че въпреки жаркото слънце, изведнъж започва силна буря и облакът под краката ми бързо изчезва. Падам върху най-високия небостъргач, което ме кара да изпитвам страх... от неизвестното. Дълго се лутам в търсене на правилния път към входа, който води към вътрешната част на небостъргача. Когато най-накрая намирам стълбище, започвам да слизам надолу, а между етажите се сблъсквам с много и най-различни хора. Преминавам през много трудности и неведнъж искам да се откажа. Така е в живота – мърморят някои от обитателите, настанили се удобно наоколо – ти да не мислеше, че ще е лесно? Опитвам се да помогна на който с каквото мога и да оставя нещо след себе си, с което бих улеснила