По боклуците ще ги познаете

От опит зная, че българите са много сантиментална нация и си мисля, че вероятно това може да е една от причините за безразборното хвърляне на отпадъци извън предназначените за тази цел места.

Може би искат да напомнят за себе си. Да покажат, че съществуват, че ги има, че са били на този свят, в тази държава, улица, парк и най-вече чрез боклуците си да живеят вечно и да не бъдат забравени.

Няма да четете много дълъг и излишен текст с поучения и назидания, просто гледайте и си помислете за последния си модел телефон от 1500 лв., за 55 инчовия си 4K ULTRA HD телевизор, за долните си гащи Адидас, за чорапите си Найк, за фланелката си Пума, за изискания си маникюр и скъпите си обувки. За силиконовите си цици, за почивката в Дубай и за масата Ви в хола за 1200 лв. След това се погледнете в огледалото, помислете за собственото си съзнание, отново се върнете тук и разгледайте всички снимки бавно.

Днес българинът е материалист, бездушник и к*пеле, което с гордост замърсява, чупи, руши и псува. За който простотията е висша форма на живуркане.

Той се крие зад фалшивите си профили в социалните мрежи, раздавайки правосъдие, а по улиците върви с наведена глава и ръце в празните джобове.

На него държавата му е длъжна и изисква от нея да му чисти, да го издържа и дундурка, дорде умре като прасе.

Българинът е горд уличник и смело стъпва по градските улици, оглеждайки се в тях вижда себе си - уютно му е някак.

Друго си е да си хвърлиш фаса на земята. Да метнеш празната си чашка от кафе през прозореца на колата, да си изплюеш дъвката на улицата и да запратиш употребения кондом през терасата.

Да напишеш на някой паметник - Яжте ми х*я, Да го д*хате, F*CK, Смърт за всички, само ЦСКА и т.н. Разбира се, това е гордост! Тези изяви заслужават парично възнаграждение.

За жалост се оказва, че манталитетът на българина никак не се е променил през дългите години на еволюция.

Случайно попаднах из страниците на вестник „Мир“ от 1922 година (хиляда деветстотин двадесет и втора година!), на текст от читател до редакцията, озаглавен "Улицата", той гласи следното:

„На нея мнозина още гледат като на сандък за смет и като на плювалник. Какво ли не ще видите на улицата? Цигареви кутии, парчетии от хартия, кибритени кутии и връз тях … храчки.

Санитарната власт не е слънце, да огрее всякъде и всекиго, ако гражданството не е проникнато от СЪЗНАНИЕ ДА ПАЗИ ЧИСТОТА.

ЧИСТОТАТА ЗНАЧИ ЗДРАВЕ.“