Задочни срещи
Днес денят е прекрасен, наречен за среща, но не топлина, а хлад отвъд прага на дома ме посреща. И не усмивка, а тъга ми навява. Тези срещи необикновени, дори и тъй краткосрочни аз ги наричам задочни. Коте прекосява ми пътя и смутено около мен се навърта, а аз се сгушвам в своята вехта и тежка одежда. Тези срещи специални с годините са станали съвсем ритуални. Пристъпвам бавно, тъй настоятелно в далечината се взирам и с поглед всяка щриха пред мен фокусирам. От очите ми невинно се стичат сълзи – oт умиление и тъга или пък от безсилие за тази предначертана човешка съдба. Наближавайки с поглед съзирам прецизна подредба по нечия буржоазна човешка разпоредба. Изваяни тесни и отвесни коридорчета, в някой дори наредени са педантично траурни столчета. И една птичка свенливо пред мен прелита, сякаш пътя ми сочи, а после нейде отлита. Тръгвам по първата тясна пътечка, а наоколо пустош и камък студен със снимки, от които ме гледат погледи безлични на бивши хора най-различни. Побиват ме тръ