Когато баба ти е хакер-модератор. Продължението.

Една отдавна забравена певица пееше, че баба ѝ била фаталната жена, която слушала своите мечти на грамофон. Била и тра-ла-ла. Я бе, я! Елате да видите моята баба, която си пуска „Антилопа, гъзела...“ в Ютуб, и пак ще говорим кой е тра-ла-ла. Казва, че тази песен подобрявала чудесно настроението ѝ, въпреки че изобщо не я харесвала. Или с други думи баба ми е в плен на новото време и новите технологии, затова без капка срам и никаква носталгия по отминалото време е заместила грамофона със смартфон. Тази радикална промяна ѝ помага да поназвайва туй-онуй за живота извън сериалите, а именно за боравенето със сложните устройства и техните приложения, за които изрично съм я инструктирала да не актуализира. Това е така, защото преди известно време ми се обади по телефона обичайно силно обезпокоена: 

-Даре, пак нещо стана с телефона ми. Инсталирах си някакви емотикони и сега цялото ми меню е разбъркано и не знам как да го оправя, а и не мога да деинсталирам приложението, което инсталирах – спира, за да ми даде думата, но аз мълча, а тя продължава – и преди се е случвало, но после като деинсталирам приложението и всичко си идва на място, а сега не мога. Какво да правя?

Аз само казвам съпричастно: Не знам, и продължавам да слушам неволите на баба ми още час и половина. След няколко дни получавам съобщение във Вайбър: 

-Успях! Оправих си екрана на телефона!!! Ама трябваше да направя много операции! – баба ме е като „хирург“ за операционната система на своя смартфон, понякога сатурацията пада, но все пак накрая животът продължава, този на смартфона…за негово съжаление. Откакто я помня за пръв път баба ми отказа да отговори на мой въпрос, който ѝ зададох преди няколко месеца. Това беше загадка, върху която много се затрудних в една игра на думи, където трябваше да подредя буквите Р, В, Ц, У, Л, Ъ, така че да се получи правилната дума, а отговора ѝ беше: 

-Моля те, Даре, не ме занимавай с глупости, заета съм и нямам време за това. В момента готвя боб и пържа картофи, докато гледам любимия си мексикански сериал „Екстеншъни и силикон“, който беше хит през тийнейджърските ми години. После трябва и до магазина да ходя, че ми е свършила подправката, която слагам в храната на котката, и да пусна Джордж (кучето) да се разходи на двора, а ти тук с някакви думи ме занимаваш. Еми, не ми е интересно – след този отговор изпаднах в тежка депресия, почувствах се толкова тъжна, че едва успях да стъпя на краката си, да събера мислите си и да продължа напред в играта, а и в живота. Беше ми трудно да преглътна егото си, за да продължа да комуникирам с баба ми. „Ти си силно момиче и винаги успяваш да се мобилизираш, вярвам в теб“ – така ми казваше учителката ми по физическо в гимназията, когато отборът ни загубеше поредният гейм на волейбол. Бях много добра и обожавах часовете по физическо, в които играехме волейбол дори и когато губехме. Сега често си повтарям тази реплика в такива критични и повратни моменти като игнора на баба ни. 

Новото покрай баба ми е, че тя вече пазари онлайн без никакви, поне не и сериозни, проблеми. Даже вече почти не използва други методи за шопинг. Въпреки това от някакъв сайт в продължение на половин година ѝ удържаха близо 80 лв. месечно. Е, това си беше проблем, разбира се. Следва обичаен разговор: 

-Кой знае какво си потвърдила без да разбереш и си се абонирала или си се съгласила да даряваш всеки месец, отново без да разбереш… 

-Престани! С нищо не съм се съгласявала, не разбираш ли, че нищо не съм правила, не знам как е станало. 

-Добре. Предлагам ти да си откриеш виртуална карта, която да ползваш само и единствено за покупки чрез интер… 

-Абе, Дарино ще престанеш ли да ми казваш какво да правя!Аз много добре знам... 

-Не съм ти ДаринО – никак не ми влияе добре като чуя някой да произнася името ми на „О“ – нямам нерви да споря с теб и да си развалям деня, като се успокоиш ми се обади. Засега – чао! – и ѝ затворих под носа, както се казва. Ако телефонът ми беше с шайба, тя вече щеше да се е натрошила от силния трясък, с който бих блъснала слушалката, но уви, откакто ги измислиха тия смартфони човек не може да си позволи удоволствието да затръшне ядосано слушалката на телефона и той да вибрира двайсет секунди след това. И това ми било демокрация…

Баба ми трябваше няколко месеца да обикаля институциите във връзка с този казус и накрая не ѝ възстановиха нито един лев. Скапана държава ви казвам, скапана система, аман от тия чиновници, аман от заплатаджии, аман от мафиоти, аман от тия политици и тия ми ти закони, които никой така или иначе не спазва. 

-Съсипаха я тая държава! – си мъмри баба ми на път за клозета, където каза, че отново видяла летяща чиния. Положителното в цялото нервотрошене на баба ми е, че тя вече си има виртуална карта за онлайн шопинг. Да не си помислите, че това е защото аз ѝ казах – не, тя знаеше преди това, или поне така твърди, вероятно отново има връзка с извънземния обект, който е забелязала за пореден път над клозета. 

Баба ми е модерна жена, носи бяла тениска на Calvin Klein, a вчера ми се похвали, че си е закупила електрическо колело – триколка, с което щяла по-лесно да се придвижва от точка А до точка Б. Не пътека за бягане, не велоергометър, нито космическа станция, параход или подводница, а електрическа триколка. Нещо като седалка на автобус с три колелета или почти като семейната кола на Флинстоун, но съвременна, на ток. Ще плаща баба ми данъци и гориво, от къде на къде?! А аз нямам търпение да видя тази гледка на живо, но не искам да изпадам в обяснителен режим какъв проблем имам, когато се опитам да накарам баба ми да пести пари: 

-Ама то беше на промоция. Всичко беше намалено с 50 %. Само за десет лева, как да не го взема, след като е толкова изгодно? Какво са десет лева в днешно време, човек продукти за една мусака не може да си купи с толкова пари – се опитва да ме успокои тя. 

Дълго време баба успяваше да се справи сама с предизвикателствата във виртуалното пространство и избягваше разговорите в тази връзка с мен, докато не я поканиха в някаква „лечебна“, според нея, група във Фейсбук да стане модератор. 

-Даре, какво означава да бъдеш модератор във Фейсбук група? 

-Бабо, модераторите следят за спазването на правилата в групата, подреждат темите, ако има такива, отзовават се на въпросите на останалите участници, следят дискусиите под постовете и ако се налага се намесват, като могат да спрат коментарите под някоя публикация, ако има конфликт между участниците. Защо питаш? 

-Но аз не знам как става това. Как се спират коментари? 

-В горният десен ъгъл на публикацията има едно „тикче“, натискаш го и се появява падащо меню. Оттам потвърждаваш „Заключване на коментарите за този пост“. Защо питаш? 

-Предложиха ми да стана модератор в една група. 

-Каква група – питам, след което баба ми започва да увърта. 

-Еми една група… 

-За какво е? 

-За лечение на различни болести – знаех си аз, че е в тази тематика, си помислих. 

-И ще приемеш ли? 

-Ами не съм решила още, но сякаш да. Много е интересна тази група и администратора каза, че от всички 2000 участника се е спрял на мен и аз съм най-подходяща да стана модератор.

Брейй, баба ми е направила впечатление на администратора, демек – шефът. Имам няколко идеи как е станало това, но все още спазвам дистанция в разговора, за да видя какво още ще поиска да ми каже, но едно нещо е сигурно – баба ми приема много сериозно предложението и бъдещата си задача на модератор. Админът ѝ казал, че в групата имало 2000 човека, но я уверява, че били много повече. Не посмях да споря на тази тема с баба ми, защото аз знам, че не е възможно в една група да има повече участници, отколкото има, освен, ако не са въображаеми, но както ѝ да е. 

-Много интересна изглежда тази група – казвам аз. 

-Да, наистина е много интересна. Администраторът публикува много интересни статии за алтернативно лечение на различни болести, но не какви да е, а наистина подбрани и достоверни, не знам от къде ги намира. 

-Бабо я ме добави в тая група, че ми стана много интересно. 

-Защо да те добавям, ако няма да публикуваш – баба ми веднага се почувства застрашена от моето присъствие. 

-Ти от къде знаеш, че няма да публикувам? Плюс това не е задължително всички участници в групата да публикуват, някой от тях може да са там, за да си намират по-лесно полезна информация във връзка с темите, които ги вълнуват.

Баба ми отклони темата и след това за мое разочарование не ме добави. Така не мога да я шпионирам и това просто ужасно много ме мъчи, защото аз по природа съм си шпионин, следя и дебна всичко и всички отвсякъде, но събраната информация я пазя само за себе си. Не мога да преживея факта, ако пропусна някоя пикантна новина, особено ако е свързана с баба ми. Казах си, че ще изчакам малко време и пак ще повдигна въпроса за присъединяването ми към групата. Оказа се, че баба ми е русофил. Звъня ѝ по Вайбър: 

-Добро утро, бабé, какво правиш? Как си? Как спа? Как мина вчерашния ти ден? Какво готви? Какво се случи в сериала ти? Как е котката, даде ли ѝ да закуси? Сънува ли нещо интересно? Видя ли се с баба Станя – баба ми знае, че задаването на толкова въпроси е шега към нея, засмя се, след което отговори: 

-Добро утро, чета тук в едни руски сайтове за изчистване на лимфната система. Нали знаеш, че чета само руски сайтове, защото те обясняват много подробно и интересно, и веднага ти става ясно за какво става въпрос. В други сайтове не може да се намери такава информация. Много съм впечатлена. 

-От онази група ли? 

-Не. Аз сама си ги намирам. Чета каквото ми е интересно. 

-Ще ме добавиш ли в онази група? 

-Добре, ще те добавя.

Като приключихме разговорът зачаках баба ми да ме добави към групата. И не след дълго получих известие във Фейсбук: Баба ти те добави към група „Алтернативни методи за лечение на всякакви заболявания. Опит, идеи, съвети и взаимопомощ“, вече можеш да публикуваш – потърквам ръце и влизам да видя за какво става въпрос. 2000 човека и никаква активност в тази група. Разцъквам надолу и виждам само публикации на администратора и баба ми. Сега разбрах защо е избрал именно нея за модератор. И също разбрах защо е казал, че групата е с повече участници, отколкото е всъщност. Може би е имал предвид, че освен него и нея, има още 1998 човека, които „левитират“ из групата. Абе нещо като списък с мъртви души по време на избори – уж са там, пък ги няма, а някой изобщо не знаят, че фигурират в списъците на тази група, но пък баба ми е навсякъде там и може да замести и двама и двеста хиляди човека едновременно с присъствието си. На който ѝ пост да цъкна тя все е там. 

Баба ми е хакер, модератор, инициатор на разговори, топ фен и активен потребител във всички социални мрежи, особено в лечебните и политическите групи във Фейбук. Освен това вече може сама да копира и поставя линкове, да споделя публикации и сама да изтегля различни снимки и приложения от своите телефон и лаптоп. Сменя си тапета на десктопа безпроблемно. Прави снимки и клипове, които после знае как да препрати чрез социалните мрежи. Борави успешно и със своя имейл. Знае как да направи поръчка в някой онлайн магазин, въпреки че понякога плаща повече, отколко трябва. Въпреки това още не знае как да смени профилната си снимка във Фейсбук, но вече успешно е модератор в група. Винаги има мнение и съвет, всичко знае и всичко може, освен да ми подреди буквите Р, В, Ц, У, Л, Ъ в дума. 

Към Първа част тук.