DARya

Минаваше полунощ. Очите ѝ натежаваха, но умът не ѝ даваше да заспи. Изведнъж я обгърна усещане за цялост и съвършенство. Удоволствие от ароматна прегръдка с мирис на ванилия, мускус и лек цитрусов полъх. Вратата на къщата не беше заключена. Тя я открехна, и когато влезе погледна вляво, където стоеше старото антре. Преброи до три и след това с наслада отвори широко неговите врати, където бяха наредени обувките на майка ѝ. Тя обожаваше да ги пренарежда отново… и отново, да дефилира в дългия тесен коридор, сякаш е на световния подиум и нищо друго нямаше значение.  Снимка: Pinterest Искаше ѝ се да се отдаде изцяло на този момент, затова се опита да не мисли дали това беше типичното момичешко занимание или опит да компенсира липсата, която чувстваше в живота си. Подреждаше, пренареждаше, премисляше, почистваше, изхвърляше и сякаш ставаше все по-голям хаос. Никога не успя да си обясни на какво точно се дължеше усещането за празнота в живота ѝ, което с нищо не можеше да

***** Малкият Чипоноско бе изпаднал в беда на асфалта залисан да отпечата следа.  Гуми с охота въртеше в захлас,  засилил се беше по склона в екстаз. Но над велосипеда изгуби контрол и тупна по дупе от своя детски престол. Сълзите горчиви опита да скрие (нали е голям) побърза с ръце - лице да закрие. След миг се изправи.  Изтупа прахта.  С листо от смокиня изчисти кръвта.  Гордо усмихна се леко,  въздиша по детски няколко пъти тежко. Потегли въртейки педали с все сила отново,  и бръмна по баира повторно надолу.  ***** Жабата подава се от блатото зелено.  Навън не е вече толкова студено.  Омазана със слуз и кал, демонстрира авторитетния си тя вокал. Цяла зима заровена в земята,  сега пъчи се под небесата. Гордо се оглежда,  пълна с надежда, че днес ще хапне някоя муха, ще прати на небето бедната душа. Кряка, кряка и подскача, от скок на скок все по-силно вряка.  Щастлива, че дошла е пролетта, съвсем забравила безопасност