Забелязано в парка

Горещ юлски ден. В късния следобед седя на пейка в парка. Наоколо играят три-четири деца, а техните майки чоплят семки и пушат цигари необезпокоявани. По пейките има предимно възрастни хора. Вниманието ми за кратко привличат група тийнейджъри, седнали срещу мен. Всеки от тях е с телефон в ръка. Цъкат нещо върху екраните на смартфоните и обсъждат помежду си видяното във виртуалното пространство. Позират, снимат се, смеят се звучно и пушат цигари, гледайки в мобилните устройства.

Изображение: Jean Jullien

Измествам погледа си вляво от от тях, където на съседната пейка са се настанили двама влюбени, които видимо смущават с разкрепостеното си поведение присъстващите баби и дядовци наоколо.

-Еее, ще се изядат! Бива ли такова нещо?

-Нямат ли си къщи тия двама млади? - дочувам разговор на две баби, седящи вдясно до мен и едната добавя - никакво възпитание и ценности нямат днешните деца - поредният отегчителен диалог, на който неволно ставам свидетел. В далечината, почти незабележимо, седи възрастен мъж, който се е абстрахирал от обстановката наоколо и е забил поглед в земята. На някои хора много им личи нещастието.

До мен на съседната пейка пък е седнала друга възрастна дама на около осемдесет години. И тя гледа съсредоточено към младите влюбени, поклащайки глава в знак на несъгласие. В целия този драматизъм, развихрил се в парка, на един крак стои невинно самотен гълъб, в очакване някой да му подхвърли шепа трохички. "Всеки с нуждите си", вероятно си мисли дядото от съседната пейка, докато гледа обстановката наоколо.

Какво ли ги свързва всички тези хора в парка, който ги е приютил, си мисля. Едните изразяват тихо възражение от новото поколение, а другите изразяват пълно безразличие от неудобните, учудени погледи на възрастните хора. Има и такива, на които им е все тая и за едните и за другите.

Изображение: rzdoro.ru

Тези същите баби и дядовци, които седят на пейките и се възмущават от невъздържаните и шумни младежи наоколо, едва ли си дават сметка, че необичта е заразна. Днес повече от всякога сме заобиколени от необич, а процесът винаги е бавен и многостранен. 

Забивам поглед и аз в своя смартфон насред цялата тази псевдо идилия в парка, в която бях попаднала случайно. Натъквам се на нещо обичайно и вече банално във виртуалното пространство - поредната нравоучителна и размахваща пръст статия към децата във връзка с едно приложение Musically.com, а понастоящем се казвало TikTok. Въпросната авторка на статията се възмущаваше от децата, които го използвали и накратко в текста си ги наричаше зомбита.

В идеалното ни общество изпъкват прекалено големи очаквания, но на базата на какво? В съзнанието ми изниква реалността, която смазва чувството на пълноценност в подрастващите. Учителки сутрин посрещат със закани учениците със същото гнусно размахване на пръст:

-Ще слушате днес, 'щото... - и малко по-късно ги наричат идиоти...

В този момент ставам свидетел на разговор между групичка деца, на възраст около девет, десет години:

-Ти играеш ли Browl Stars?

-Да, играя.

-Аз съм много добра.

-И аз съм много добър.

-А ти играеш ли - задават въпроса на другото дете.

-Не, не играя.

-Как може да не играеш Browl Stars, разкарай се! Смотаняк! - започнаха да му се подиграват и обиждат.

Да, днес има смотаняци. Едно време също имаше смотаняци. Винаги е имало смотаняци, които бяха подритвани от останалите деца, но на никой не му пукаше. Днес обаче социалните мрежи събудиха общественото съзнание и чувство за справедливост, с което до погнуса се преиграва.

Матрица.

Възмущението, отричането и липсата на толерантност, възникнали заради развитието на технологиите, промяната в мирогледа и ценностите, са все по-силни и натрапчиви, именно заради дигиталните устройства, с които разполагаме, и които ни дават възможност да видим света около нас доста по-ясно и с много повече детайли отпреди появата им. И ни се струва тясно, и ни се струва мръсно и някак неуютно, а всъщност винаги е било такова, просто сега не сме затворени в собствените си черупки, а надничаме ежедневно отвъд тях. И? Какво? Еми, нищо. Просто еволюция.

Животът се променя, защото играчите в него менят правилата на играта, но явно има неща, които трудно биха се променили и приспособили към условията днес, и точно в тях е проблемът.

Часът е точно 17:00. Камбаната на църквата бие като отглас на времето и звучи като откат между поколенията.

Трябва да тръгвам. Чао "идеален свят".