Автобусът на мълчанието

Автобусът на мълчанието е автобус на преосмислянето. Ретроспекция, равносметка, но не новогодишна, не и с положителен аспект. Въпреки това приоритетите трябва да се пренареждат. 

Любовта лесно се превръща в омраза единствено там, където никога не я е имало. Няма значение кой ще излезе победител и какъв ще бъде развоят на събитията. Когато двама души започнат да воюват посредством възможностите на писаните правила, тогава със сигурност можем да кажем, че са стигнали дъното на взаимоотношенията си. 

Хаос няма единствено на белия лист хартия, до момента в който предстои да бъде напечатано поредното законово постановление. Поредната жажда за мъст. Поредната преднамерена ситуация. Поредното доказателство за нищожествата, които живет вътре в нас. Поредната недоизмислена алинея. Поредната безсмислена главоблъсканица и неуспешен опит за пренареждане на Рубик. Винаги най-потърпевщите са невинните, а за тях няма значение спорът по същество. 

"Истината най-трудно се доказва, там където тя трябва да бъде приоритет." Че от кога истината трябва да се доказва? 

Петък е. Времето напредва. Дистанцията се скъсява. Вятърът духа от запад. 

Понякога се чувствам като парче сирене сред хамстери. Казвам хамстери, защото те са някак привидно привлекателни и с радост ги пускаме в домовете и сърцата си. Но хамстерите в същността си са просто едни нещастни сиви мишки, които обичат сирене и нищо повече. За капана за мишки обаче потеклото няма никакво значение. Дали ще улови мишка, хамстер, морско свинче или плъх краят ще е все един и същ. Същото е и с хората. 

Има ли значение за сиренето дали ще бъде изядено от хамстер или мишка... е въпрос на гледна точка. 

Не бързам, но времето лети безспирно само в една посока. Посоката към края. 
На връщане… вятърът духа от север…