Съревнование между сезоните

В края на всеки сезон има съревнование, подготвено за онези гладни за приключения души. Съревнование между вятъра и тишината. Надпревара между слънчевите лъчи и гъстите облаци. Борба между светлината и мрака. Прелъстяването на белите снежинки от капчиците дъжд. Съперничеството между кокичето и хризантемата. 
В своето начало всеки сезон се разгръща, за да може в края да покаже най-доброто от себе си. Да изтъкне своето безпрецедентно съвършенство. Всеки сезон е уникален, неповторим, различен от другите. И най-важното - незаменим. Също както хората… и звездите, и планините. Подобно на горите и моментите, които карат душата да се чувства цяла или пък я начупват на парченца, а след това никога не би могла да бъде същата. Някои неща не биха могли да бъдат част от живота ни отново… по същия начин, на същото място, със същата (скрита) обаятелност. Няколко минути (не)внимание. И няколко кадъра, които да докажат съществуването им там и тогава… някога.

Красотата на гъбите се крие не на повърхността, не във външността. Изкусителки, към които не можем да останем безразлични.
Хамак за бездарници.

Гъбите са предизвикателство, може би каквото са дамите за джентълмените, или обратното. Тяхното очарование е антидот за последната глътка въздух, за последната крачка, за последната целувка и за последната усмивка, за последния удар на сърцето...

Отровата се поглъща с ясното съзнание, че преднината е за противника. Ще оцелее единствено този, който успее да запази самообладание и да постигне онази същата симбиоза, която наблюдаваме между студа и топлината, между светлината и мрака, между любовта и омразата, между доброто и злото, между звездите и гъбите, между сезоните… между хората…