Коледни мемоари

Замисляли ли сте се, че Бъдни вечер щеше да е поредния скапан ден, ако на трапезата не присъстваха содена питка, боб, чушки с ориз, кромид лук и глава чесън? Коледа без прасе, без меденки, греяно вино, сарми, капама, елха…, би била просто типичният работен ден. А Нова година представяте ли си я като ден като всички останали – без фойерверки, шампанско, баница с късмети, речта на президента и дунавското хоро? Не, нали? И сега ще кажете, че удоволствието от празника (яденето и пиенето) е по-важно всичко останало, и че празниците са точно затова – да се наядем и напием. Да, добре!

Знаем, че на Бъдни вечер задължително се приготвят нечетен брои постни ястия, а сутринта на 24-ти се закусва с препечена филийка с луканка или принцеса с кайма. Идилия! Традициите обикновено са плод на историята, а ако не ги спазваме ни гони чувство за вина или усещане за прокоба. Всичко е пълна бутафория. Коледа, например, навлиза през IV век, когато папа Юлий I наредил 25 декември да бъде празничен в чест на Божия син. Та така се започнало, както всички други традиции, поверия и пр. – някой някога е казал, че така трябва да бъде. Точка. 

В стремежа си да не се цепим от колективното мнение се спускаме по снежната ливада и оставяме истерията, която масово завладява хората покрай „великите“ празници, да ни покори. Типично за коледните и новогодишни празници са обичайните и тематични подаръци, украси, благотворителност и тук-там някоя сълза от умиление. Хората са въодушевени, а езикът им се преплита на двойна осмица, докато произнасят дългите си празнични пожелание. Малко песимистично пак ще бъде написано, но това е съвсем в реда на нещата. 

***** 

Коледният дух 

Няколко дни преди Коледа ставам сутринта с идеята да отида до близкия супермаркет и да купя продукти, с които да наготвя нещо скромно за празничната вечеря, колкото да се каже, че съм изпълнила и аз традицията, и не се цепя от общественото разбиране за празнуване. Излизам от гаража с колата и потеглям. Малък град – много коли! Провинция пълна с граждани и интелектуалци в лъскава броня. Седя в колата, и докато чакам светофарът да даде зелена светлина, слушам по радиото неостаряващото парче на „Wham!” – “Merry Christmas”. Въодушевявам се! Определено повдигна коледния ми дух… по-близо до бесилото. Хубавото в случая е, че говорим за дух. 

*****

Спомени от детството 

Спомням си как едно време, когато бях малка, беше традиция всяка година да правим гирлянди от гланцови блокчета и да изрязваме звезди от хартия, които след това залепяхме с тиксо на прозорците. Това беше хубава традиция. Дядо Коледа беше Дядо Мраз, и дори нещо повече – русский дед Мороз. Визията на старците е идентична, но по време на прехода сякаш се обезличиха, остаряха и трансформираха. Коледа, Мраз и Санта Клаус всъщност са нещо като клонинги от различни епохи. Звучи ми малко като българинът, руснакът и американецът или накратко – тримата глупаци, които приготвили за коледната трапеза прасе, пуйка и шаран. 

***** 

В очакване на коледно чудо 

Когато бях дете седях вечер на прозореца и чаках белобрадия старец да мине с шейната и елените покрай Луната. Все си мислех, че ме вижда отнякъде и чака да заспя, за да премине необезпокояван. Представях си го точно както съм го виждала във филмите и рекламите – с пухкави червендалести бузки, с очилца, с шапчица, под която да скрие оголеното си теме, а под коледния му скафандър се подава наедряло шкембаченце (може би дядо Коледа някъде далеч в родословното си дърво крие български корени). Мислех си, че и той по време на празниците преяжда с меденки, шоколадови яйца, сармички, еленско месо и пълнени чушки с ориз, които българските майки са му оставили в чорапите до елхите от благодарност. Не е ли чувал тоя ми ти дядо Коледа за веганството и ползите от него?! Както ѝ да е. Като ти дават – вземай! 

Влизам най-накрая в магазина и минавам покрай щанда с плодове и зеленчуци. Вдишвам дълбоко. Навява ми усещане за нещо познато и уютно. Коледа в детството беше аромат на мандарини и портокали. Те също бяха част от коледния дух. Вземам по едно кило и продължавам да вървя между стелажите. Човекопотокът, в иначе големия магазин, е изключително динамичен и придвижването е затруднено. Някакви деца се пързалят по току-що измитите плочки, други пък заглушават с крясъци полъха на коледното настроение. Кашлици, кихавици, сополи… Днес това е част от коледния дух. Докато вървя към касата ставам неволен свидетел на разговор между двама млади: 

- Май пак ще се разболявам – констатира дамата. 

- Аман от тия вируси! Едно време нямаше такива неща. Сега от къде се появяват постоянно? От самолетите само ще да ги пускат, да знаеш! Тровят ни постоянно – казва уверено нейният партньор и клати глава давайки вид, че е разкрил конспирацията на века. 

Не ги пускат от самолетите тия болести, бе момче! Дядо Коледа я прави цялата тази работа. „Ръси подаръци“ от шейната за непослушните. Точно както в една коледна реклама на противовирусен препарат, където казват, че и за непослушните ще има подаръци. Трябва винаги да бъдем прозорливи и да долавяме намеците.

Нареждам се на касата и се замечтавам в унисон с коледния дух, като си мисля от ляво надясно ли ще завивам сармите или от дясно наляво. 

***** 

Вървим с лъжи към просперитет 

Някъде през 30-те години на миналия век дядо Коледа (дотогава просто един безизвестен Santa Claus) се е глобализирал, благодарение на рекламната стратегия на „Кока Кола“, която оказва се е донесла голяма печалба на марката, но и на самия старец. Коледа вече не е това, което беше. Суматохата и традицията покрай повечето големи празници ги превръща в досада и… в бизнес. Дядо Коледа е бизнесмен. Обикаля детски градини и училища да раздава подаръци, без дори да подозира какво има в чувала на гърба му. Случка в детската градина по време на коледното тържество: 

- Дядо Коледа, донесе ли ми каквото ти писах в писмото, което ти пратих още предния месец? – пита едното дете. 

- Ооо, хо-хо-хо, даааа, точно каквото си ми поръчал съм ти донесъл, мило дете – и намества колана на червения костюм под дебелия си шкембак, като демонстрира самоувереност. 

- И какво е? 

- Това е изненада не мога да ти кажа, защото ще я разваля – се опитва хитро да се измъкне от ситуацията белобрадият старец. 

- Но аз знам какво съм си поръчал. Ти донесе ли точно него? Кажи ми какво има вътре! 

Ей тук вече го хвана на тясно и след кратко мълчание детето разочаровано свитна коледния дух: 

- Всичко това е лъжа! Всички вие сте лъжци! Госпожите и децата ми казаха, че ти не си истински, а се преструваш. Казаха, че си един чичко от квартала, който се маскира като дядо Коледа и лъжеш, че ти ни носиш подаръците. Подаръците ги купуват родителите. И плюс това нямаш никаква шейна с елени и джуджета. Никакъв дядо Коледа не си ти! Не живееш в Лапландия, а в баба Гинче. И всяка вечер, почесвайки косматия си шкембак, гледаш новините и пиеш ракия! – след което детето си взе разочаровано подаръка и не пожела да се снима с чичкото от квартала, облякъл измисленият, "евтин" и лицемерен костюм.

Настана тишина, а аз седя смръщена на детското столче и се чудя колко ли още ще продължаваме с тази привидна хармония. Нали сега е модерно да говорим с децата като с възрастни хора? Децата трябва да са наясно, че днес 18-годишен младеж е наръгал 85 годишен дядо, за да му вземе последните 5 лева от пенсията. Трябва да знаят, че такива ми ти измислици като дядо Коледа, някакви си митични, мистични и измислени герои, феи, гноми и принцеси не съществуват. Важно е децата да знаят, че съседа Станчо е пълен неудачник, защото още не е женен и живее с родителите си. Трябва задължително да знаят кой е Азис и всички текстове на песните му. Важно е да се знае, че мама днес има час за козметик и ще си слага ботокс, защото иначе не е красива. „И аз ще стана като мама…“ – казва дъщеря ѝ. 

***** 

Речта на президента 

Събрали са се както винаги голямата тайфа да посрещат новата година и да изпращат старата. Заедно са защото така трябва и така правят всички. Дали са повече пари за заря, пиратки и бомбички, отколкото са вложили през годината в развитието си като личности. Нова година все пак е веднъж в годината, а за другите неща може да се изчака. Седят на пищната трапеза, музиката гърми, всички се поклащат като коледна сушеница на балкона и гледат с отегчение в телефоните си. Понякога традицията се превръща в досада… По някоя време направят някое селфи за Фейсбук и после следят цяла вечер как върви емоцията под публикацията. Наближава 00.00 часа. Размърдват се леко. Разменят си няколко изречения и пускат речта на президента. Да, едно и също! Половин България била в чужбина – нищо ново. Обобщава, че все пак корупцията на горните етажи наистина съществува и се разиграва с пълна сила. Малко ще интерпретирам като кажа, че Европейската комисия вече размахвала назидателно не само пръст, а заплашвала с цяла плесница (на кой му пука, бе?! Ш‘е си правим к‘вото искаме!, е новият лозунг на страната ни. Силата вече не е в обединението, всички са солови играчи). Народът трябвало да се обедини, защото засега бил като разпокъсано стадо овце и го мотаят както си искат. „Бог да пази България“, казва президентът в новогодишното си слово за заключение. С това навява усещането, че и през 2019-та не ни чака нищо по-добро от предходната 2018-та. И навярно е прав. Добре, че Нова година е веднъж в годината, защото в токсикология нямаше да успеят да смогнат. 

Отварят шампанското да полеят оптимистичната реч. Настроението се приповдига. Половин час гледат и стрелят фойерверки, хвърлят бомбички и пр. Влизат вътре и пак забиват глави в телефоните, за да разпратят задължителните за всеки голям празник картички и гифтове. Много е ангажиращо и досадно да се честити на всеки персонално. От суматохата дори пропускат дунавското хоро. Разотиват се чак на сутринта, защото преди това е срамота. 

Разликата между старата и новата година е единствено в календара. Традицията вече е нарушена/изменена/… 

Изпратихме старата година и посрещнахме новата, за да продължим утре със старите си задължения и привички, и новите скъсани обувки от китайския магазин. 

Алелуя, бейби! Хо-хо-хо!