Публикации

Показват се публикации от април, 2020

Аз, Криси и карантината

Изображение
Ставаме сутринта. Криси е в прекрасно настроение. Това може да се тълкува по два начина – или денят ще бъде хубав, или денят ще бъде ужасен. Поглежда си учебната програма – вторият час има английски. Продължаваме деня по втория начин.  Имам заявка от Криси да играем с динозаврите. Мога ли да откажа такова апетитно предложение – не! Започваме. Разпределяме. Изясняваме си ролите. Обсъждаме стратегии. Криси включва в играта и конете. Първо започваме с установяване на пола им.    Оказа се, че повечето коне са мъжки. Е, тука пък, ако не видите някоя световна конспирация значи имате нужда от очила.  На другия ден следобед най-накрая се случи чудото, което чакахме толкова седмици – зъбът на Криси падна, докато се храни. Съобщава ми, че го е глътнал. След като установи това обаче се сгромоляса върху леглото, имитирайки безпомощно и агонизиращо състояние, защото според него зъбът е разрязал вътрешностите му и много го боли. Възползвам се от чудесната възможност да изям послед

Какво би бил Великден без яйца с настроение?

Изображение
Част от тазгодишните ми яйца. 😏🥚😎 Има от всичко по малко... за емоциите на яйцата имам предвид.

Вятър в косите

Изображение
Добре ми се получи.  😏

Ако бях слънце...

Изображение
Обобщение от днешния последен работен ден (за мен). По центъра на града се разхождат предимно гълъби. Поради липсата на трохички и семки се забелязват предимно по зелените площи. Спазват дистанция. След като един от тях се изкашля всички се разотиваха кой откъде е.  Единствените преминаващи транзит бяха три разгонени котки, след като им разтурих седянката. Спазват дистанция, но не е достатъчно. По един може, по трима - не.  Едно дете изяде няколко бързи крушета от своята майка, защото влезе в и без това неработещия фонтан. За влизане във фонтана не се глобява, само за сядане върху пейка, алооууу! Вече умирам от глад. Всичко е затворено, а пред Билла има километрична опашка, както винаги. Жадувам за един мазен дюнер с много люто, но... той все повече ще се отдалечава..., би запял Йордан Караджов.  Е, поне слънцето най-накрая разбра къде му е мястото и се настани удобно и топло нависоко. Ако бях слънце...