Аз, Криси и карантината
Ставаме сутринта. Криси е в прекрасно настроение. Това може да се тълкува по два начина – или денят ще бъде хубав, или денят ще бъде ужасен. Поглежда си учебната програма – вторият час има английски. Продължаваме деня по втория начин.
Имам заявка от Криси да играем с динозаврите. Мога ли да откажа такова апетитно предложение – не! Започваме. Разпределяме. Изясняваме си ролите. Обсъждаме стратегии. Криси включва в играта и конете. Първо започваме с установяване на пола им. Оказа се, че повечето коне са мъжки. Е, тука пък, ако не видите някоя световна конспирация значи имате нужда от очила.
Имам заявка от Криси да играем с динозаврите. Мога ли да откажа такова апетитно предложение – не! Започваме. Разпределяме. Изясняваме си ролите. Обсъждаме стратегии. Криси включва в играта и конете. Първо започваме с установяване на пола им. Оказа се, че повечето коне са мъжки. Е, тука пък, ако не видите някоя световна конспирация значи имате нужда от очила.
На другия ден следобед най-накрая се случи чудото, което чакахме толкова седмици – зъбът на Криси падна, докато се храни. Съобщава ми, че го е глътнал. След като установи това обаче се сгромоляса върху леглото, имитирайки безпомощно и агонизиращо състояние, защото според него зъбът е разрязал вътрешностите му и много го боли. Възползвам се от чудесната възможност да изям последните парченца шоколад, при други обстоятелства би станала война.
Малко преди това Криси седна да пише домашни. Започна с математика. Предупреждавам, поглеждайки го лошо и размахвайки кривия си показалец на дясната ръка (абе кой ме взема мен вече насериозно?), да не бърза, да чете внимателно условието и да пише първо с молив, провлачвам думите почти като професор Вучков. Чувствам се досадна. Не му било удобно с молив, казва. Продължава както си знае – с химикал. По-лошо от това да имаш майка Овен е да имаш дете Козирог. Започва с първата задача. Гони рекорд. Почти за 20 секунди е готов. Проверявам – всичко е грешно. Питам: Ти прочете ли условието на задачата? – кръстосва ръце, мълчи и ме гледа лошо в знак на протест, защото смята, че домашните му отнемат твърде много от времето за игра (щото пък като реве и се сърди два часа не му отива времето за игра, ай ся да си говорим истини, а?!) Та наясно съм, че това поведение означава, че отговорът на въпроса ми е не! Нататък става страшно.
На следващия ден Криси има домашно по български. Установявам голям пропуск, който е вследствие на голям мързел и инат от негова страна, както и на високо (но неоправдано) усещане за превъзходство. Да, велик е доктор на беладжийските науки професор Криси, но само когато прави бели и се сърди, все пак такива титли си е заслужил засега. Започвам ентусиазирано да обяснявам за съществителното, прилагателното и глагола. Часовете по български език и литература ми бяха любими в училище. Госпожа Лалева беше изключителен професионалист и изпитвах голям респект към нея. Бях отличничка до момента, в който в 9 клас се появи една госпожа (не ѝ помня името), заради която рязко развалих успеха си и тръгнах надолу откъм знания и възможности. Абе направо следващите четири години са ми мъгла. Говорете ми после, че учителят не бил важен. Та смятам, че добре ми се получава преподаването вкъщи и още повече се нахъсвам, докато обяснявам и ръкомахам въодушевено. Тъкмо бях набрала скорост и детето ми секна ентусиазма. Погледна ме с онзи дразнещ поглед и каза с ехидна усмивка: "Извинявай, че те игнорирах." Изпаднах в ступор. Думите на Криси в прав текст означават: Такива глупости говориш, че никой не те слуша. Ей, бясна съм значи като прави така!
Гледаме детско. Анимационните герои са: дебел и мързелив баща-заек, който през по-голямата част от епизодите спи, яде или прави някоя грандиозна простотия, като я съобщава на семейството си с изключително пронизващ и дразнещ слуха фалцет. Пухкавият заек е изцяло под крилото на еманципираната си съпруга. Тя е котка и работи неуморно, за да издържа цялото семейство и най-вече мързеливия си съпруг, който с гордост приема този факт. Анимационните филми отразяват действителността или действителността е вследствие на анимационните филми? Заради всичко това съпругата на шишкавия розов заек участва по-рядко в анимацията, но това не я кара да се чувства ощетена, напротив, намесва се винаги навреме и когато всички имат нужда от нея, за да въдвори ред. Та заекът и котката са класическо семейство с две деца. Едното им дете е синьо котенце (одрало кожата на майка си), а другото – риба с крака, тенът му е оранжев. Класическа изневяра (котка с риба), нали? В този епизод разсъждават за смисъла на живота. Детето коте след дълга сцена на размисъл изпада в екстаз и казва: Да, намерих се! Аз съм мързел (ясно е с кой се асоциира, нали?). Друго същество от епизода, което не мога да определя на какво точно прилича, малко преди това умопомрачително заключение на котенцето, казва, че за да откриеш смисъла на живота първо трябва да намериш смисъл и да намериш себе си. Гениално, мисля си аз, за да се намериш първо трябва да се изгубиш. Има логика! Котенце, от мен да знаеш, че по-лошо е да си намерил себе си, но да нямаш поле за изява. Както например котката, в която по презумпция е заложено да лови мишки и капанът за мишки, който ѝ иззема функциите неправомерно и не ѝ дава да се докаже като истински ловец на мишки. Котката остава в сянка, въпреки че капанът отдавна е ръждясал. Това е иронията. Май напоследък гледам много детски филмчета. Абе кой ги измисля тези анимации и диалозите в тях?
В един от моментите си на детско вдъхновение Криси казва: "Животът е да искаш постоянно без да спираш." Какво повече би могъл да иска човек, би завършил изречението Валери Божинов.
На следващия ден превалява дъжд. С Криси махаме от прозореца на сивата котка пред блока, а тя ни гледа пренебрежително, защото иска храна, не внимание. В 20.30 часа Криси е отегчен, а аз гледам документален филм полузаспала. Представите ни за глобализация ще придобият друг смисъл, мисля в просъница. Не след дълго спира токът. Лека нощ, деца!
На фона на всичко това Криси не спира да ми говори за някакво момиче от съседния клас, в което твърди, че е влюбен. На тефтерчето на хладилника беше написал: Зори е най-красива на света! През учебната година пък си разменяха разни картички, а любовта го накара да заобича училището и да ходи с желание. Казваше, че той и Зори са най-умните в класа (от различни класове са, но карат заедно занималня). За голямо съжаление (на Криси) са забравили да си разменят телефонните номера и сега това го прави нещастен, защото няма никаква връзка с нея и не знае как се чувства тя. Но нали знаете приказката за невижданите очи, колкото и красиви, вдъхновяващи и непорочни да са те... има нещо вярно.
Малко преди това Криси седна да пише домашни. Започна с математика. Предупреждавам, поглеждайки го лошо и размахвайки кривия си показалец на дясната ръка (абе кой ме взема мен вече насериозно?), да не бърза, да чете внимателно условието и да пише първо с молив, провлачвам думите почти като професор Вучков. Чувствам се досадна. Не му било удобно с молив, казва. Продължава както си знае – с химикал. По-лошо от това да имаш майка Овен е да имаш дете Козирог. Започва с първата задача. Гони рекорд. Почти за 20 секунди е готов. Проверявам – всичко е грешно. Питам: Ти прочете ли условието на задачата? – кръстосва ръце, мълчи и ме гледа лошо в знак на протест, защото смята, че домашните му отнемат твърде много от времето за игра (щото пък като реве и се сърди два часа не му отива времето за игра, ай ся да си говорим истини, а?!) Та наясно съм, че това поведение означава, че отговорът на въпроса ми е не! Нататък става страшно.
На следващия ден Криси има домашно по български. Установявам голям пропуск, който е вследствие на голям мързел и инат от негова страна, както и на високо (но неоправдано) усещане за превъзходство. Да, велик е доктор на беладжийските науки професор Криси, но само когато прави бели и се сърди, все пак такива титли си е заслужил засега. Започвам ентусиазирано да обяснявам за съществителното, прилагателното и глагола. Часовете по български език и литература ми бяха любими в училище. Госпожа Лалева беше изключителен професионалист и изпитвах голям респект към нея. Бях отличничка до момента, в който в 9 клас се появи една госпожа (не ѝ помня името), заради която рязко развалих успеха си и тръгнах надолу откъм знания и възможности. Абе направо следващите четири години са ми мъгла. Говорете ми после, че учителят не бил важен. Та смятам, че добре ми се получава преподаването вкъщи и още повече се нахъсвам, докато обяснявам и ръкомахам въодушевено. Тъкмо бях набрала скорост и детето ми секна ентусиазма. Погледна ме с онзи дразнещ поглед и каза с ехидна усмивка: "Извинявай, че те игнорирах." Изпаднах в ступор. Думите на Криси в прав текст означават: Такива глупости говориш, че никой не те слуша. Ей, бясна съм значи като прави така!
Гледаме детско. Анимационните герои са: дебел и мързелив баща-заек, който през по-голямата част от епизодите спи, яде или прави някоя грандиозна простотия, като я съобщава на семейството си с изключително пронизващ и дразнещ слуха фалцет. Пухкавият заек е изцяло под крилото на еманципираната си съпруга. Тя е котка и работи неуморно, за да издържа цялото семейство и най-вече мързеливия си съпруг, който с гордост приема този факт. Анимационните филми отразяват действителността или действителността е вследствие на анимационните филми? Заради всичко това съпругата на шишкавия розов заек участва по-рядко в анимацията, но това не я кара да се чувства ощетена, напротив, намесва се винаги навреме и когато всички имат нужда от нея, за да въдвори ред. Та заекът и котката са класическо семейство с две деца. Едното им дете е синьо котенце (одрало кожата на майка си), а другото – риба с крака, тенът му е оранжев. Класическа изневяра (котка с риба), нали? В този епизод разсъждават за смисъла на живота. Детето коте след дълга сцена на размисъл изпада в екстаз и казва: Да, намерих се! Аз съм мързел (ясно е с кой се асоциира, нали?). Друго същество от епизода, което не мога да определя на какво точно прилича, малко преди това умопомрачително заключение на котенцето, казва, че за да откриеш смисъла на живота първо трябва да намериш смисъл и да намериш себе си. Гениално, мисля си аз, за да се намериш първо трябва да се изгубиш. Има логика! Котенце, от мен да знаеш, че по-лошо е да си намерил себе си, но да нямаш поле за изява. Както например котката, в която по презумпция е заложено да лови мишки и капанът за мишки, който ѝ иззема функциите неправомерно и не ѝ дава да се докаже като истински ловец на мишки. Котката остава в сянка, въпреки че капанът отдавна е ръждясал. Това е иронията. Май напоследък гледам много детски филмчета. Абе кой ги измисля тези анимации и диалозите в тях?
В един от моментите си на детско вдъхновение Криси казва: "Животът е да искаш постоянно без да спираш." Какво повече би могъл да иска човек, би завършил изречението Валери Божинов.
На следващия ден превалява дъжд. С Криси махаме от прозореца на сивата котка пред блока, а тя ни гледа пренебрежително, защото иска храна, не внимание. В 20.30 часа Криси е отегчен, а аз гледам документален филм полузаспала. Представите ни за глобализация ще придобият друг смисъл, мисля в просъница. Не след дълго спира токът. Лека нощ, деца!
На фона на всичко това Криси не спира да ми говори за някакво момиче от съседния клас, в което твърди, че е влюбен. На тефтерчето на хладилника беше написал: Зори е най-красива на света! През учебната година пък си разменяха разни картички, а любовта го накара да заобича училището и да ходи с желание. Казваше, че той и Зори са най-умните в класа (от различни класове са, но карат заедно занималня). За голямо съжаление (на Криси) са забравили да си разменят телефонните номера и сега това го прави нещастен, защото няма никаква връзка с нея и не знае как се чувства тя. Но нали знаете приказката за невижданите очи, колкото и красиви, вдъхновяващи и непорочни да са те... има нещо вярно.
Човек, който е загубил работата си заради Извънредното положение се нарича безработен. Аз се сещам и за още няколко определения. А дете, което е загубило училището си (и любовта си) заради Извънредното положение как се нарича?
Коментари
Публикуване на коментар