Пътник без билет

Чакалнята на гарата е стратегическо място. Е, било е. Сега е просто поредната разпадаща се част от миналото с едва доловим полъх на сантименталност. Животът между стените отдавна си е отишъл и единствено въображението може да възобнови унищожените парченца живот наоколо. 

Минавам през подлеза и влизам в чакалнята на гарата. Обикновено вътре е толкова безлюдно, че човек трудно вече би могъл да си го представи по друг начин. През нощта гарата не е най-подходящото място за преминаване. На моменти изглежда зловещо и повече опасно. Някога обаче е била пълна с хора, които с трепет са чакали да се качат на влака, да се настанят удобно в купето и да потеглят към някое приключение. А сега хора с желание за приключения няма. 

Преминавайки през чакалнята чух женски глас. Звучеше някак разярено. Интуитивно очите ми веднага започнаха да търсят откъде идва тази олелия. Виковете рикошираха в ронещите се стени: "Изчезвай от тука! Чуваш ли какво ти казах! Веднага! Цялата чакалня смърди от тебе! Изнасяй се по най-бързия начин!" - лелката размахваше назидателно пръст. Обърна му гръб и се запъти към прогнилото от влага гише, а изражението на лицето ѝ и жестовете на тялото ѝ излъчваха отвращение, и от части гордост от стореното. Хората прибягват до различни начини, за да се почувстват значими, но не всички са морални. 

Вярно е, че чакалнята на гарата не е място за спане, но и казаните за боклук не са ресторанти и улицата не е уютен дом, нали?

Сънят на клошаря е толкова незначителен, колкото и самата касиерка на гишето на гарата. Това, от което трябва да се пази човек всъщност са инфантилните хора. Онези, които ще нанесат много повече щети на обществото с действията си, отколкото измършавялото тяло на клошаря, легнало върху прогнилата пейка в чакалнята на гарата. 

Човекът явно нямаше билет за приключения. Затова бавно се наддигна и чинно се запъти нанякъде, както се пееше в една песен - накъдето мУ видят очите… Обаче те гледаха само в земята. Поглед, забит в земята, в търсене на билета за последната гара. Онзи безплатния, който всички имаме без да сме закупили. 

Сега ще питате: Еми какво друго може да направи касиерката на гарата, освен да изгони тоя смрадлив клошар, който не само че смърди, ами си позволява и да спи на една от многото празни пейки в някога функциониралата чакалня на гарата?

Да, тъжна история. И жалка. Всъщност историята можеше да бъде написана по най-различни начини. Защото ситуацията можеше да протече в друг вид. Но това е въпрос на гледна точка, въображение и най-вече на човечност и възпитание.