Суматоха в кухнята

 

Събудих се малко след полунощ от някакъв шум в кухнята. Опитах се отново да заспя. Безуспешно. Не след дълго погледнах часовника - вече минаваше 4.00. Понякога и нощта минава неусетно. Отново опит да заспя. След малко погледнах часовника - 6.03 - няма смисъл, след седем минути ще звънне алармата, която трябваше да ме събуди. 

Ако когато бях малка не бях гледала филми, в които неодушевените предмети оживяват, може би никога нямаше да ми дойде наум, че шумът от кухнята вероятно е възникнал от спор между краставицата и домата например. Или пък между хладилника и печката. Или тенджерата и похлупакът. 

Тенджерата седеше кротко прибрана, заедно с другата посуда, на горния рафт в шкафа в кухнята. На долния рафт забравен тъжеше похлупакът. По едно време черпакът заблъска върху плота и се провикна: "Бързо, новините свършиха. 1001 тенджери под налягане започва, всички на масата около купата с пуканки. Нямам търпение да гледам новата серия и да разбера телената гъба, абразивът на домакинската гъба за чинии или вода, сода и оцет на котлона ще премахнат загорялото от дъното на тенджерата с тефлоново покритие. Дано само да не я хвърлят в казана, че тогава сценаристите яко ще се изложат и ще докажат, че тоя сериал наистина вече е голяма боза и това трябва да е последният сезон. А тогава аз повече наистина няма да го гледам", се закани той. 

Всички се събраха около купата. Тенджерата и похлупакът бяха скарани, затова седнаха отделно - в двата противоположни края на кръглата купа. Доматът не обичаше пуканки, затова си носеше био сок от човешки лиги. Краставицата се настани удобно и изправи гърбицата си. Хладилникът отвори широко врата в очакване на новия епизод. Печката нагря своите реотани. Еклерът от хладилника се провикна: "Ей горещият, я намали малко градусите! Гле'й к'ва жега стана тука, братче! Да са вкисна ли искаш? Не искам да си ида от тоя свят без да изгледам последната серия от сериала." "Изчезвай, сладък! Ти ли ще ми кажеш колко градуса да ми е във фурната. Ай гледай си в хладилника и не се занимавай с глупости."

Еклерът в хладилника и печката щяха да продължат с вербалните атаки, ако не се беше намесила пералнята: "Да мълчите, че ей сега като се ядосам и пусна центрофугата ще гледате сериал ама през барабана ми."

"Аре, свий се малко, де, всеки път заемаш цялото място", ядосано каза магданозът на домата. "Аз ли да се свия? А твоите листа като влизат в моята чаша с био лиги оплаквам ли се?" "Моите листа не пречат на никого, за разлика от теб, свинчо!" Доматът почервеня от яд, сцепи се в долната си част и прокапа вкусен сок.

Хлябът падна от смях върху празния буркан. Филиите се разбягаха по пода, а бурканът разряза тишината, когато падна върху терикота в кухнята. Част от стъклените парченца прорязаха домата смъртоносно.

Само метлата стоеше навъсена в ъгъла и не се вълнуваше от сериала, защото всяка вечер се случваше едно и също, а на сутринта тя трябваше да омита боклуците от пода. "Да бях се родила нож, тогава щяхте да видите кой е шефът", се заканваше тя на доматите, докато обираше от земята стъклените парченца, напоени с доматен сок.