На баба ми маратонките

 

Получавам съобщение във Вайбър. Баба ми е. Пратила ми снимки на някакви маратонки. Отдолу пише:

"Даре, какво ще кажеш за тези маратонки?" 

Аз: "Детски или дамски са?" - питам, защото често се случва да купува на малкия някакви неща и не мога да преценя от снимката. 

Тя: "Дамски." 

Аз: "За теб ли са?" 

Тя: "Уффф, питам те дали ти харесват?" 

Аз: "Не са лоши, но не бих ги носила, много са груби." 

Тя: "На снимката са отблизо. Иначе са по-хубави." 

Аз: "Добре."

Тя: "Харесват ли ти?"

Аз: "Не."

Тя: "Ще ги донеса да ги пробваш."

Аз: "Не искам. Не ми харесват."

Тя: " Е защо? Много са хубави."

Аз: "Добре, но не искам."

Тя: "И много топлят."

Аз: "Не искам."

Тя: "На живо са много хубави."

Аз вече разбирам на къде бие: "Поръчала си си маратонки от Интернет, сега не ти стават и искаш да ми ги пробуташ?"

Тя: "Да. За мен ги поръчах, ама са ми малки."

Аз: "Нямаше ли преглед и тест преди да ги купиш?"

Тя: "Имаше."

Аз: "И?"

Тя: "Пробвах ги."

Аз: "И?"

Тя:  "Ами станаха ми."

Аз: "Тогава какъв е проблемът?"

Тя: "Но вчера като излизах ги обух и много ме заболяха краката."

Аз: "Нови са все пак. Като ги обуеш още един-два пъти ще се отпуснат и няма да те болят краката."

Тя: "Добре. Ще пробвам, но ще ти ги донеса утре да ги видиш на живо и да ги пробваш. Много са хубави, ще ти станат. И много топлят." 

Аз: +@_#_@%$%&+@=🤷‍♀️🤦‍♀️