Баба ми и ограничителните мерки

Почивният ми ден беше натоварен с изпълнението на най-различни задачи, които чакаха своя ред. Отмятах ги една по една, а последно трябваше да мина през хранителния магазин. Обадих се на баба ми да я питам дали има нужда от нещо от магазина, ако е необходимо и през аптеката ще мина, ако каже и на северния полюс ще ида, ако има нужда и до Луната ще отскоча. Отговорът беше: 

„Дарино, престани! Не съм инвалид. Престани да ме третираш като малко дете. Като искам нещо сама ще ида да си взема. Ееее, аамааа...“, и затвори телефона, а малко по-късно батерията на телефона ми приключи и бях загубила представа за времето. Влизайки в магазина забелязах, че наоколо са ме обградили само хора на възраст 65+. Смутих се.

- Извинявайте, колко е часа? – попитах продавачката от кварталния магазин.

- Пет без пет – каза тя. Чудесно, помислих, тогава какво правят всички тези възрастни хора наоколо в този час, след като времето им за пазар отдавна е изтекло, м?

Лутах се известно време между касетката с картофи и тази с банани. Слях се с доматите, а след секунди се наредих на касата. Пред мен имаше една възрастна жена, а на касата продавачката обслужваше младо момиче, което оглеждайки бабата между нас каза на продавачката: 

„Вчера една приятелка разказа как било невъзможно възрастната ѝ майка да отиде до магазина в интервала от 13.30-16.30 часа, тъй като в 13 часа започвал единият сериал, а в 15 часа започвал другият. Възрастната жена помежду ни се засмя доволно и каза: 

„Да, да, така е“, спогледаха се с бабата и след това замлъкнаха, а момичето допълни:

„Други пък нямало как да пазарят сутрин, защото трудно ставали, бавно се раздвижвали и докато се случи това вече е минало 10.30 часа – обърна се към възрастната жена и я попита – а на Вас кога Ви е най-удобно да ходите до магазина?“

Бабата скромно отговори:

„Към десет часа или към два часа, когато напече слънцето.“

Добре бе, бабе, тогава какво дириш в пет без пет в магазина, веднага я нахоках аз в ума си. А бабата, след като усети на къде отива разговорът, размаха невинно хайвера, заради който беше отишла до магазина и каза на дамата:

„Да знаеш, че този хайвер е най-хубавият…“ , и направи няколко крачки към момичето, че да ѝ покаже хайвера по-отблизо, при което момичето отстъпи назад и само кимна с глава в знак на съгласие.

Добре бе, баба ми, как да те опазим ние, като самата ти не се пазиш? Дистанция, бабе, дистанция трябва! Ама кой да чуе, повиших мисловен тон и смръщих вежди. По едно време тя се обърна назад и като ме видя каза с учуда:

„А, Дарино, ти какво правиш тука, бе?“

„А, бабо, ти ли си била? И аз се чудя коя е тая позната фигура пред мен. Не мога да те позная, така си се екипирала... Дойдох да купя нещо за вечеря. Ти какво правиш тук?“

„Дойдох да си купя хайвер“, каза тя.

„Нали те питах искаш ли нещо? Защо не каза?!“, се скарах аз. 

„Защото мога и сама да ходя до магазина!“

„Бабо, сега е по-добре да си останеш вкъщи. Знаеш…“

„Взела съм всички предпазни мерки. Тогава какъв е проблемът?“

Трябваше да замълча, защото повишихме тон, а хората наоколо вече се оглеждаха смутено. Когато излязохме от магазина, преди да се разделим, ѝ разказах какво ми се е случило днес. Ходих на офталмолог и се оказа, че имам повишено очно налягане. Баба ми:

„Хм, много интересно! Казаха ли ти от какво е? Не съм се сблъсквала досега с такова нещо. Не зная от какво се получава.“

Говорихме още малко и след това кой-откъдето е. По едно време телефонът ми звъни на пожар. В същото време чувам, че някой настоятелно праща съобщения в Месинджър и Вайбър. Докато стигна до телефона позвъняването приключи. Телефонно повикване, съобщения в Месинджър и Вайбър едновременно – всичко това от баба ми. Праща ми някакви линкове относно очното налягане и копи-пейстната информация за различни билки, с които се лекува то. Звъня. Тя:

„Дареее, пратих ти нещо.“

„Видях.“

„Да го прочетеш!“

„Добре. Разкажи ми накратко.“

„Е, прочети го. Много е дълго. Не ми се разказва сега.“

„Добре, после, след като наготвя.“

"Прочети го сега! Не е дълго. Не мога да го преразказвам, трябва да се прочете." 

Мълча и нищо не казвам, а тя: 

„Уф, добре, пратих ти статия за очното налягане. Пише, че червената боровинка е най-мощния антиоксидант и много помага при повишено очно налягане. Прочети какво съм ти пратила. За очите ще ти помогне. Аз имам вкъщи сок от червена боровинка. Утре ще ти донеса.“

„Бабо, няма нужда. Вече пия извлек от слюнката на коза, сок от кравешки лиги, каша от пасирани охлюви, прах от кремирани дъждовни червеи, прясно мляко с мед и изпражнения от лястовички, ако трябва да пия и сок от боровинки ще ми стане вече много.“ (Уточнявам, че всичко изброено е по препоръка и настояване на баба ми.)

„Сега! Не е нужно да пиеш всичко. Ще пиеш това, което е най-необходимо в момента. Утре ще дойда да ти го донеса. Нали ти казах, че имам сок. И то не какъв да е сок, а натурален. Нали си вкъщи утре?“

„Да, ама смятам да си почивам цял ден.“

„Еее, нищо де, ти пак си почивай. Аз ще дойда за малко няма да стоя. Няма да ти преча.“

„Бабо, стой си сега у вас. Не е толкова належащо. Друг път ще ми го дадеш.“

„Добре, щом казваш.“

„Добре. Хайде затварям, защото трябва да готвя.“

„Хубаво. Аз утре и без това ще излизам. Имам да свърша нещо важно и след това ще дойда да ти оставя сока от боровинки.“

С такава баба не ми трябват лекари. Не ми трябва Гугъл, ни телевизор, ни 'жисием. Изобщо не ми трябва да излизам от вкъщи. От търсачката не издават ли сертификати на баби за успешно преминато Гугъл обучение и право на работа в най-престижните болници в света, например? 🤔

За една баба питам.