Коледна звезда

След дълъг и изморителен път Коледната звезда най-накрая пристигна в своя дом, където щеше да прекара остатъка от живота си. Беше още прекалено малка, за да може да осъзнае какво се случва, затова сърцето ѝ беше изпълнено единствено с трепет, а съзнанието ѝ беше обзето от множество мечти. Там, където отиваше обаче, нямаше да е сама. В съседство щеше да съжителства с голямо красиво цвете. Коледната звезда беше много щастлива, че ще си има компания и радостно поздрави Цветето:

- Добър ден, красиво Цвете – Цветето я погледна с крайчето на листата си и не продума и дума – добър ден!, повтори Звездата. Последва отново мълчание, след което Цветето обърна с гръб листата си и заговори с раздразнение в пространството: 

- Само някаква досадница ми трябваше точно сега! 

- Пътувах много за да стигна дотук, но не предполагах, че ще си имам компания. А сега съм истински щастлива, че има с кого да си поговоря. 

- Това съм го чувал много пъти. Какво искаш? 

- Какво искам ли? – нищо. Просто да правя хората щастливи. – каза Коледната звезда, а Цветето се изсмя: 

- Не бъди наивна, дребосъчке! Как се казваш?

- Името ми е Коледна звезда, но приятелите ми ме наричат Звездичке. А твоето име какво е?

- Аз съм Цвете.

- Цвете? Виждам, че си цвете. Попитах за името ти.

- Казах ти, че съм Цвете.

- Е, да, но нямаш ли си име?

- Цвете ми е името.

- И аз съм Цвете, но името ми е Коледна звезда. Не е възможно да си нямаш име – се зачуди Коледната звезда.

- Разкарай се, малката!

- Хей, извинявай, сигурна съм, че си имаш име. Просто все още не го знаеш.

- Я кажи, ти какво правиш тук? 

- Дошла съм за Коледа.

- За Коледа ли?

- Да, за Коледа. Не си ли чувал за Коледа?

- Не, не съм.

- Коледата, Цвете, е най-хубавият празник. По Коледа стават чудеса. На Коледа се раждат добрини. Коледа е любов, смирение и семейна идилия. 

- И какво казваш сега? Коледа, а? – цветето се засмя подигравателно – и какво ще правиш ти на тази Коледа?

- Ами, ще внеса уют и топлина в домовете и сърцата на хората, до които се докосна. 

- Уют? И топлина? – цветето отново се изсмя иронично – ти си била голяма мечтателка бе, дребосъчке. Гледай се на какво приличаш с тази премяна?! По-скоро си за цирка, не за Коледа – след няколко секунди неловко мълчание Цветето допълни – ама, ти наистина си била голяма оптимистка. Да ти се неначудят цветята. 

- А защо да не съм? Животът така е по-хубав и лесен.

- Какво разбираш ти от живота с тази циркаджийска премяна? 

- Ако още веднъж си позволиш да отправиш обида към мен ще ти накъсам листата, без да ми потрепнат коренчетата – се закани Коледната звезда и се наежи като повдигна връхчетата на листенцата си нагоре, но вместо заплашително изглеждаше по-скоро комично и допълни – погледни се на какво си заприличал от толкова много лошотия в теб. Виж си листата колко са пожълтели! Оставил си ги без капчица вода. – Цветето се направи, че не чу последните думи на Коледната звезда и смотолеви през ранените си листа: 

- Добре де, добре. Успя да ме уплашиш. Давай нататък.

- Безсмислено е да разговарям повече с теб на тази тема.

- Ако си мислиш, че тук ще те гледат като истинска звезда, искам да ти кажа, че си в голяма заблуда.

- АЗ СЪМ истинска звезда! И то не каква да е звезда, а коледна.

- Говори ми! – Звездичката го погледна смръщено, отмести поглед и замълча. – какво искаш да ти кажа, дребосъчке? Че си специална ли? Еми не! Не си! Хората са толкова ангажирани и разпилени в ежедневието си, че само им е до твоята циркаджийска премяна.

- Премяната ми не е циркаджийска, а коледна, тъпчо!

- Знам, че истината не ти се нрави, но ти го казвам от опит, защото вече съм минал по този път. Когато аз дойдох в този дом също като теб се чувствах специален. С времето обаче се оказа, че истината далеч не е такава, каквато изглежда. Имал съм дни, в които  съм страдал безумно и съм изпитвал страшна болка или нечовешко безсилие. Дни, в които съм бил на ръба между живота и смъртта. Но знаеш ли кое е най-лошото, дребосъче? 

- Кое?

- Загубеното доверие. – Коледната звезда го погледна с големите си красиви листа в очакване на разяснение – вярвах безрезервно на хората. Но с времето разбрах, че всъщност това е най-голямата грешка, която съм правил през живота си. Хората не намират път един към друг. Толкова мъка съм видял, Звездичке, и толкова болка съм изживял през живота си, че понякога си мисля, че не бих понесъл още страдание, с което вероятно ще загубя последната си надежда, а с нея и последното си листо... – Цветето замлъкна умислено, а по листата му се стекоха капчици сълзи.

- Хей, Цветенце, не плачи. Не искам повече да страдаш. Сега аз съм тук и няма да си тръгна повече от теб. Двамата заедно можем да излекуваме ранените ти листа – Коледната звезда се опита да утеши Цветето, но то побърза да се защити:

- Не ми е нужно твоето съжаление! Хайде, стана късно, предлагам ти да поспиш. – каза Цветето и се сви в листата си. 

- Лека нощ, Цвете! До утре...

На сутринта, когато се събудиха, Коледната звезда и Цветето се огледаха едно в друго. Небрежно усмивки се появиха от радост, че са заедно, а листенцата им потрепнаха в синхрон. 

- Добро утро, Цвете, каза Коледната звезда. 

- Добро утро – добави след кратко колебание Цветето. 

Слънцето преминаваше през листата им, а наоколо изглеждаше някак различно. 

- Цвете, днес е Коледа. Бих искала да направя нещо за теб. 

- Не е необходимо да правиш нещо за мен, дребосъче. Съсредоточи се върху целта си и не се занимавай с мен. Аз мога и сам да се оправя. 

- Знам, че можеш, но сега съм тук и съм пропътувала хиляди километри, за да стигна в този дом. И да се срещна с теб. Още ли мислиш, че срещата ни е случайна? 

- Я стига! Светът е толкова малък. Кой знае колко пъти сме се срещали през живота си, без да се познаем.

- Ако ми позволиш бих искала да се погрижа за ранените ти листа, се изплъзна невинно от листата на Коледната звезда, а Цветето я погледна с недоверие. Последва кратко мълчание, след което Коледната звезда смело и без много да му мисли започна да разчиства саксията на Цветето от сухите и ненужни листа. След като почисти и последното листо и разрови и последното камъче в саксията на Цветето, преобръщайки целия му свят, Коледната звезда се ококори, сякаш беше прозряло смисъла на съществуването си, като се обърна към Цветето с думите: 

- Цвете, аз знам вече какво е твоето име.

- Какво?, попита Цветето.

- Твоето име е Любов, каза Звездичката, потрепвайки от радост. Цветето се разчувства, погали Коледната звезда по листата, придърпвайки я в обятията си и отвърна: 

- Честита Коледа, Звездичке!

- Честита Коледа, Любов!