Случайна срещата на идиоти

На път за вкъщи реших да седна на една пейка, за да се насладя на последния полъх на лятото. Всяка година е тъжно, когато то си отива. Да, есента е красива, но няма по-неприятно нещо от това някой или нещо да си тръгне от теб, от живота ти, особено, ако го обичаш. Лястовичките поне винаги се завръщат. Не са способни на предателство. Но когато става въпрос за хора нещата седят по друг начин.

Може да се каже, че градът е опустял и някак ми се струва напоследък е лишен от присъствието на пернати, освен гарги, разбира се. И гълъби. Лястовичките ги няма, няма я и тяхната песен. Но пък тя е заместена от безкрайното и непрестанно бръмчене на двигатели, клаксони и крясъци на изнервени шофьори, които заглушават рева на недоволни бебета в колички. 

Поглеждам наоколо – кога градът се напълни с толкова много ламарини?

Градът на ламаринените хора.

Държавата на ламаринените хора.

Светът на ламаринените хора.

МПС-та с фабрични дефекти. Повредени и евтини. Отвън – прецизност, съвършенство във всеки детайл. Когато отвориш капака обаче...

Ставам и поемам по обичайния маршрут. Спирам на пешеходна пътека. Пред мен момиче и момче чакат някой да им даде път. Минава един, втори, трети... Егати, тия хора не са ли чели Правилника за движение по пътищата? Добре, че се намери един „идиот“, който да спре. Ти не знаеш ли? Ама и ти какъв си идиот! Поне си забавен. Всички, които спазват правила в България са идиоти. Пълни олигофрени. Големи откачалки ти казвам. Дай да сменим темата, че ме заболя корема от смях. А, да, чакай, че се отплеснах. И тръгват да пресичат двамата младежи, хванати за ръка. Момчето кимва с глава на спрелия шофьор и вдига ръка в знак на благодарност. Представяш ли си? Ха-ха... Тоя се оказа по-голям идиот и от оня дето спря. Тръгваме ние, като пълни идиоти, да пресичаме по пешеходната пътека, доволни, че най-накрая някой ни е дал път. Случайно чух разговора им. Абе, какви ги говориш, не съм подслушвала! Те просто говориха на висок тон. Хубаво де, слушай сега! Момичето каза: „Идиот!“ Той: „Моля?“ Тя:“Ти си идиот!“ Той: „ ...“ Тя му се скара: "Какво му благодариш на тоя, защото е спрял на пешеходната пътека, сякаш ти прави услуга? Той е длъжен да спре! Това, че повечето шофьори в България не го правят не означава, че е нещо извън рамките на нормалното и заслужава фанфари и овации.“ Момчето: „Е, да, ама той можеше да не спре.“ Тя: „Можеше, но спря. Абе Владимире, на теб някой благодари ли ти, кимва ли ти в знак на признателност, че ти като пешеходец си имал благоразумието да пресечеш точно на пешеходната пътека, а не 50 метра нагоре, например? М? Кажи де! Това е твое задължение като съвестен гражданин и не е нужно някой да ти благодари за това. Ясно ли ти е?“

След това аз завих наляво, а те надясно. Хванах си такси. Все още не съм се замисляла по-сериозно над въпроса защо почти всеки път, когато ми се наложи да ползвам такси ПТП-то ни се разминава на косъм. И този път не беше изключение. Обикновено по-възрастните водачи не следят пътната обстановка внимателно, но този не беше възрастен, но не беше и виновен. Таксиметровият шофьор каза нещо в този ред на мисли: „Градът се напълни с много коли и вече е истинско приключение да се шофира. Напрежението е голямо. Повечето шофьори карат като пълни идиоти и, ако някой спазва правилата започват да му правят сечено – да го свиват, да му свиркат, да го псуват и т. н., и за да не си навличат много проблеми съвестните шофьори просто трябва да се слеят с тълпата, както се казва, да станат едни от тях. От идиотите. Така се налага и те понякога да не спазват правилата, за да следват колоната, иначе движението се нарушава. Така е в България! Всеки си прави каквото иска и на пътя и навсякъде. Но всяко действие си има последствие. Вярвам, че всеки получава това, което заслужава и, че един ден в страната ни наистина ще възтържествува справедливостта.“

Не съм сигурна за последствията. Особено за справедливостта...

Стигнахме до адреса. Пожелах му приятна работа и слязох от таксито. „Мммяяяууу...“, кварталният котарак Стамат ми бибипна да спра, защото е прегладнял. Виждала съм го как се движи по улиците. Той по-добре знае Правилника за движение по пътищата от някои хора. „Мммяяяууу“, каза пак и отърка косматите си телеса в краката ми, след което доволно замляска.