Честит рожден ден, Криси!

Обзела ме е някаква сантименталност и даже ще се изложа с този кадър с несполучлив опит за тазгодишната ми торта за рождения ден на Криси, но и това си има своя чар.

Дори успях да я  заснема, нали...

Ей така, един ден, когато я видя отново да си спомня първите десет.

Новогодишна равносметка не си правя отдавна.

В края на годината си правя родителска равносметка. 

Така я наричам.

Посрещането на новата година за мен е посрещане на новия живот. Приготовленията са не за изпращането на последния ден от годината, а за посрещането на първия.

И първия ден от живота на неговия живот.

И знам, че всички тези единици в датата и часа му на раждане не са случайни. 

Цели 10 години съвместен път и взаимен обмен на житейски опит. 

Макар и кулинарен инвалид се надявам да съм достоен, дори и не съвсем съвършен, родител на един вече пораснал човек. Даже голям човек - вече на цяло едно десетилетие. 

Тортата изглеждаше зле, но беше вкусна, защото съм я правила аз.

За Криси.

И той така каза.

А и най-важното се вижда - вече 10 години изпълва цялото ми сърце. ❤️