Във връзка с ритуала с преминаването през вода на първия учебен ден

 

Каква ще бъде учебната година се познава по първия учебен ден. И по първата снимка... 🧟‍♂️

От вчера гледам снимки на мили дечица и техните майки, които изпълняват този тъй свещен ритуал, според който на детето ще му върви като по вода през учебната година. При нас с Криси водата току замръзне и се превърне в хлъзгав лед. Та гледам един клип. Майката, плисвайки вода пред вратата от менче, обгърнато с венец от цветя, пълно със светена вода, говори на фалцет:

"Хайде, Иванчо, на късмет да ти е, маменце, много шестици да имаш, много приятели да си намериш и много успешна да е тази година за теб! Бог да е с теб!", излива водата пред вратата, а милинкото детенце с удоволствие преминава през нея. Ауу, да го нащипеш тоя Иванчо, бе! Каква идилия, Боже!

Ние с Криси:

Аз - пълня една халба за бира с вода от чешмата. 

Криси: Какво правиш?

Аз: Ще излея тая халба с вода... така де, водата от халбата пред вратата, преди да излезеш.

Той: Защо?

Аз: Мии, да слушаш като по вода тая година, бе Криси. Как защо? 

Той: Искам аз да я излея. 

Аз: Не може.

Той: Искам аз.

Аз: Казвам ти, че не може. Знам ги аз твоите номера.

Ако сам я свърши тая работа съм сигурна, че не ме очаква нищо добро и ще трябва да се презапася с диазепам и много концентрат, защото нерви вече нямам - си мисля аз. 

Той: Еее тогава няма да изляза - скръства ръце и прави сърдита физиономия.

Аз: Ооо, ще излезеш даже и с усмивка.

Той: Няма пък.

Аз: Кристиане, давай да изливам таз' вода, да минаваш през нея и да тръгваме, че закъсняваме.

Той - отива в кухнята. Връща се с едно шише с вода.

Аз: Кристиане, за какво ти е това шише?

Той: Да имам да си пия вода, казва. Много добре знам за какво му е. Нека си пие! 

Плисвам водата пред вратата, че да се свършва по-бързо с тоя досаден ритуал и изобщо да свършва по-бързо тоя ден.

Аз: Кристиане, хайде минавай!

Той: Няма.

Аз: Веднага!

Той: Не, няма. 

Аз: Излизай ти казвам!

Той: Офф... 

Излезе най-накрая ама как...

В тръс! Защото стана голяма локва. Разбира се това е прекрасно за Криси. Стоварва със засилка тежкото си тяло върху най-дълбоката част от локвата. Навсякъде става мокро - обувките му, панталонът му, стените, вратата, АЗ. И Аз! Добре, че не е кално.

Отваря шишето, подскачайки щастливо по стъпалата към изхода на входа, изсипва всичката вода от него по пътя си, докато си тананика нещо и танцува от удоволствие, докато разпръсква водата от шишето от височина приблизително 1,50 м. Обръща се и ме гледа със задоволство, защото все пак е свършил това, което си е наумил. 

Да му върви на детето...