Ако през живота си имаше право да сбъднеш само една своя мечта каква щеше да е тя?

Мечтаеш за околосветско пътешествие.

Мечтаеш за злато, 

скъпи коли или много пари. 

Да пътуваш с яхта. 

Да бъдеш известен. 

Да идеш в Париж, 

да видиш светлините на Ню Йорк. 

Да посетиш карнавала в Рио де Жанейро. 

А може би Рим, Венеция, Лондон или Палма де Майорка? 

Гробници, кули, дворци, небостъргачи и катедрали… 

Мечтая за околосветско пътешествие. 

Но не желая екскурзовод. 

Не искам да гледам бетон. 

Не ме вълнува металната кула. 

Не ми се гледат сантиментално изваяни детайли.

Или реставрирани крепости. 

Мечтая да обиколя света, 

за да пея с щурците, 

да пътувам с вятъра,

да надникна в дъното на океана,

да видя величието в погледа на орлите.

Мечтая като еделвайс да превземам върхове непокорни.

Да се сгуша в облаците, 

да гъделичкам дърветата, 

да се наслаждавам на песента на славея.

Мечтая да бъда гост в дома на пчелите. 

Да пренеса с мравките света на плещите си. 

Да жужа над цветята и да прелетя отвъд дъгата. 

Мечтая да танцувам с делфините.

Да отскоча до слънцето, 

а след това да се върна, 

за да прегърна залеза 

преди да настъпи нощта. 

Мечтая да препускам с дъжда. 

Да бъда снежинката, която се разтапя от топлината на нечия ръка. 

Някой ден душата ми ще се разпръсне по света 

в сбъдване на своята мечта. 

Тогава аз ще бъда в полета на птиците, 

в песента на щурците, 

в шума на листата, 

на дъното на океана, 

на върха на планината.

Във всяка усмивка

и във всяко щастливо сърце. 

Вземи си от моята мечта…