Сифонът на мивката

 

Знаете ли как се чувства жена, попаднала в магазин за ВиК части? - като мъж в дрогерия, купуващ дамски превръзки за съпругата си през октомври 1989 година. 

Реших да се правя на ВиК майстор и да отремонтирам сифона на мивката в кухнята, защото тече.

Налага се да ида до най-далечния магазин. Тръгнах пеша натам, а не е никак близо. 

В такива магазини, когато жена влезе за първи път обикновено не знае какво да очаква. Изглеждаше ми сякаш всички хора вътре се движат някак хаотично. Абе като зомбита. Навсякъде е басиму кочината, но това е субективното ми усещане.

Всъщност... 

Забелязах, че от едната страна прецизно бяха сортирани фитинги. Що им е да ги сортират като всички са еднакви? - е, що, нали и те работа трябва да си намират... Кво като са еднакви? 

В магазин за ВиК части по презумпция работят само мъже. В този и една възрастна жена, която обслужва клиентите на касата. Тя е онази, която въдворява ред и раздава правосъдие. Дето на галено я наричат "лелчето". Гледа те изпод дебелите диоптрични стъкла с леко доловима надменност и пренебрежение в погледа и току ти направи някоя забележка, ако не си ѝ симпатичен. 

Докато бях там станах свидетел как се скара на персонала, че някой е издал фактура без да си напише името. Така не се знаело кой е виновен за грешката и кой трябва да го отнесе. Лелчето с удоволствие юрка другите да работят по-бързо, а те миличко ѝ обясняват, че персоналът е в намален състав и се налага клиентите да чакат. Лелчето млъкна и продължи да се занимава със сгрешената фактура и да търси виновника. 

Кой след кой е?, се питам. Кой за какво е? На самообслужване ли е или да чакам да благоволят да ме забележат? Нищо, че ме гледат с недоумение в погледа от половин час има-няма. И изобщо тия хора знаят ли какво правят в тоя магазин? 

Идва един батка и казва с боботещ глас: "Дай ми ФИ 110 на 35, две дъги по 36 градуса" и нам си ко още… седя и се чувствам като пълен олигофрен, който държи уплътненията в ръка, за да ги покаже на продавача, понеже не им знае Ф-то. Само някакви инициали и кодове чувам, братче! Ебасиму! Ако говореха на мандарин със сигурност щях да ги разбера. 

Всички мъже ги обслужиха преди мен. Може ли човек да очаква в магазин за части да се наредят кавалери с маниери и обноски? А и те все пак знаят за какво са отишли в магазина, а аз - не. Затова ме оставиха последна, а от персонала само ми вдигаха рамене, че тряА да чакам. Като си аматьор, Дарино, Ше чакаш, естествено, имаш ли избор? 

Само се местих от лявата част на магазина в дясната, защото усещах, че много се пречкам, нещо като от единия в другия крачол, а хората все пак бързаха.

След нам си колко време в магазина останахме само аз и персоналът. Най-накрая! Боже Господи, съществуваш! Мъките ми най-накрая ще свършат! И Ше се прибера вкъщи насаме със срама си. Подавам аз четирите уплътнения на господина, който работи в магазина и му казвам уверена в себе си, че искам същите. Лека усмивка се заформи на лицето му, а на моето - недоволство. 

Подобно на мъжете, които отиват в дрогерията и вадят от джоба си смачканата картонена опаковка на дамските тампони на жена си, показват я скришно на продавачката, уж да не видят другите клиентки на опашката, след това бързо я шмугват пак в джоба, сякаш нищо не са извадили преди малко от него, и казват с равнодушен, спокоен и уверен тон, докато си наместват яката на якето и позата на тялото от неуверена в самоуверена: "Искам от тези!", я гледа хладнокръвно, а продавачката се подсмихва под наболия си мустак, тъй че на човека да му стане още по-неудобно, отколкото му е било. Отива до рафта, взема кутията с тампоните и най-демонстративно я поставя пред него, тъй че всички да видят какво ще купува. А след това се провиква, тъй че и от съседния квартален магазин да я чуят: "Менструалните тампони ще ви струват..." 

Като му казах какво искам продавач-консултантът отиде някъде уж да свърши нещо друго, но съм сигурна, че през това време се опитваше да овладее смеха си. След малко се върна и взе уплътненията от ръката ми. Не съм се чувствала толкова глупаво през живота си. Върна се след пет минути с трагично изражение. Мисля си: Басиму, за ко вървях до другия край на града? Струваше ли си да изгоря толкова калории? А целия този срам къде да го натикам? 

"Няма ли?", питам аз уж изненадана. 

"Не, но мога да ти предложа нов сифон", ми каза състрадателно той. Било по-добрият вариант. Е, ама да беше започнал с това кво се правиш, че си търсил уплътнения, си помислих. 

Купих си го. 

Прибрах се. 

Поставих го. 

Сифонът ми пасна идеално на мивката в кухнята. 

Вече не тече от същото място. 

Тече от друго.