Март

Ей така изглежда

месец Март.

Един такъв неугледен.

Нескопосан. 

Крив.

Асиметричен.

Недоспал.

Уж премръзнал

пък тръгнал гол. 

Леко зъл.

Не ти ли изглежда и леко подъл? 

Но на моменти дори комичен.

И ироничен.

Най-големият му недостатък е

че е студен. 

И е дразнещо голям.

Дълъг исках да кажа.

Всички се оплакват от размера му. 

Изтощително продължителен. 

Още не е дошъл,

а нямаш търпение да си ходи.

Уж транзитно преминава,

а пък се усеща като вечно пребиваващ.

И то донякъде е така.

Всяка година по същото време.

Всяка година едно и също.

Няма край значи тоя кръговрат.

Е, да бе, виж колко двусмислено звучи.

То това му е чарът.

Каквото ѝ да виждаш

както и да изглежда ТО - 

полово неутрален е.

Да се знае! 

А да - и малко банален.

Изключително тривиален.

Досаден един такъв.

Чак ти идва да възкликнеш

от лекия ужас, който напира вътре в теб.

И ако може да му плеснеш един шамар по врата, че да му дойде акълът. 

И да се стресне малко.

Да го свалиш от облаците дето се казва.

Да се осъзнае къде се намира.

И да разбере къде му е мястото.

Поне пък е джентълмен -

винаги те подготвя за завръщането си.

И го прави със стил.

Тъй ти замотва главата,

че още не е дошъл,

а вече искаш да е при теб

и да те държи в обятията си,

а после пък едва го пускаш да си ходи.

Шизофренична е тази любов,

забеляза ли? 

Мхм.

Но пък има едно сигурно нещо в този свят -  добър-лош и без него не може. 

Все ще го избутаме някак, казват окуражително хората с повече опит.

Бутайте по-силно, моля!