Спектакълът на Времето
Времето работеше както обикновено по график, но често се случваше по независещи от него обстоятелства да се налага да действа непредвидимо и според възникналите обстоятелства. Времето и годишните сезони напоследък често бяха в конфликт, което несъмнено усложняваше екипната им работа. В същото време бяха наясно, че не могат да съществуват един без друг. Отношенията им бяха непредсказуеми. Гонеха се. Настигаха се. После изоставаха. Изоставяха се понякога. И после пак бяха заедно сякаш нищо не е било. Беше нощ. Купесто-дъждовните облаци в небето се виждаха като тъмни петна. Сякаш художник беше изрисувал с четка цялата болка, която носеше в себе си. Уж трябваше да е пролет. Дори наближаваше лятото, а сякаш беше есен и идваше зимата. Такива пакости правиха сезоните, че времето не само не успяваше да смогне на емоционалната им нестабилност, а вече усещаше как и самото то започваше силно да се разклаща в иначе стабилната си, зряла същност, а това още по-осезаемо го изкарваше извън строя. М