Между разума и сърцето
Рисунката, която беше рисунка за картичка, е мое дело. :) Радина се събуди преди алармата да иззвъни. Очите ѝ пареха. Главата ѝ тежеше. Умът ѝ бавно се разсънваше. В първите минути всичко изглеждаше както обикновено. След това всичко започна отначало. В очите ѝ запрепускаха емоции. Сълзите започнаха да капят една след друга. Никога по две наведнъж. Първо се показваше лявата. Винаги беше първа. Тя идваше от сърцето. След това прокапваше и тази от дясно. Нея я пращаше разумът. Очите бяха по средата. Както се казва между чука и наковалнята, но по-правилно беше да се каже между разума и сърцето. Казват, че страданието пречиства душата. Ако това беше вярно, то душата на Радина се беше изтъркала от страдание и вече можеше категорично да се каже, че тя нямаше душа. Прокапаха първите две сълзи: - Ти защо си тук? - сълзата от лявото око попита тази от дясното. - Не знам... - Е как така не знаеш? - Ами ей така, не знам. А ти защо си тук? - Аз идвам от сърцето. - Аха - каза отегчено