По действителен случай

Опитах се да го извадя тактично, деликатно, после с лек натиск - не успях. Той толкова дълбоко бе влезнал в нея, че изглеждаше сякаш се чувстваше уютно и никога нямаше намерение да излезе оттам. Бях безсилна.

Тогава на помощ се притече той: 

АЗ ще го извадя! - каза спасителят. И така смело се втурна в тази борба, като един истински жребец. Насъбраха се зяпачи на агората. Неуместно бе да вадят телефони. А и кой мислеше в тоя момент за тях?! Очите им да видите! Да видите очите им! Еххх... 

Жребецът зае поза "дядо вади ряпа" и се зае съвсем сериозно със задачата да го извади: 

- Готова ли си? 

- Да, да! Дърпай смело! 

- Оттук ли? 

- Малко по-нагоре! 

- Така добре ли е? 

- Не, не! По-надолу! 

- Така? 

- Вади го напред! 

- Така добре ли е? 

- Да. 

- Готова ли си? 

- Да. 

- Сигурна ли си? 

- Да, давай! 

- Вадя го!

- Вади го! Оххх... - неуспешен опит. Опитват пак: 

- Но и ти трябва да ми помагаш, казва той насърчително. Капчици пот започнаха да се стичат по телата им. 

- Хайде на три! Едноо, две, три! 

- Ох, по-силно! 

- Така добре ли е?! 

- Не, не, по-силно! Здраво го хвани! 

- Така? 

- Ох, да! Да! 

- Не излиза! 

- Ще го извадим някак! Дано да е по-скоро, че започвам да се изнервям! 

- Излиза ли? 

- Още малко! 

- Сега? 

- Още малко! 

- Готово ли е?

- Ох, не! Давай по-смело! 

- Сега? 

- На финалната права сме! Ох, да! Ооо... Да... Да... Давай... 

- Готово е! 

- Ох, да! Извадихме го! - каза запъхтяна тя. 

Съвет: Никога не обувайте без чорап ботуши без цип. 🤷😃