Облаците са душата на жена

 

В нощта безсънна 

Луната озарява цялата вселена.

Звездите са неясни. 

Небето – омагьосана жена. 

Облаците не напускат 

този кръговрат. 

Събират се. 

Разпадат се. 

Прощават си.

Обичат се. 

И пак са заедно на този свят. 

Облаците са душата на жена.

Понякога летят високо 

друг път болезнено пълзят. 

Жизнено 

необходими 

на слънцето 

Луната и звездите.

Те ще ме погълнат.

Небето ще ми бъде дом. 

Ще бъда лято

сняг 

звезда 

вселена.

Ще бъда вечността. 

Поглеждай винаги нагоре.

Облаците са 

моята душа.