Навърших "18" години 🙂

Как прекарах последните си два дни на 17? Сега ще ви разкажа. 

Рожденият ми ден тази година се пада в сряда. Понеделник и вторник бяха почивни за мен. Имах множество идеи как да ги оползотворя. Например си мислех понеделник рано сутринта да тръгна към Варна и да прекарам целия си ден там. Сама. Интроверт съм и обожавам да имам моменти, в които оставам сама. Освен това обичам да пътувам сама, да се разхождам сама, да ходя из магазините сама. Често можете да ме видите сама по улиците или седнала на някоя пейка. Това не означава, че понякога не обичам или не предпочитам да си имам компания, но държа на моментите на усамотение. Та идеята ми беше разходка по плажа, разходка в Морската градина, след това шопинг и обратно за Шумен. Помислих обаче, че времето не е още съвсем подходящо за моята зиморничава натура за плаж, та реших да го оставя най-вероятно за следващата седмица. И си казах - понеделник, Дарино, ще е много ползорворен ден - ще изчистиш целия апартамент. От няколко месеца оптимизирам пространството вкъщи и това беше другият голям разход, които направих, а уж щях да събирам пари. 

Ползотворен понеделик - да, ама не! Събудих се сутринта, казах си Оф! и пак заспах. Събудих се след час. Разсънвах се около два часа. Станах с 300 зора да си го кажа жаргонно. Всичко това ме измори изключително много и реших пак да легна да се наспя. Събудих се около 15 часа. Едва станах. Ентусиазмът ми за всякакви дейности беше сведен до хиляди под нулата. В момента, в който пиша това, станах най-накрая с идеята да започна да чистя (все пак). Отворих шкафа с препарати и установих, че няма обичайното количество. Старая се педантичността ми да не пречи на никой друг, освен на мен. Държа да има много и всякакви препарати за почистване, но сега съм на друга вълна - козметика, и съм оставила на заден план препаратите. Това беше удари под кръста за моята педантична особа и вместо да се захвана да чистя аз отново губя време, пишейки всичките тези глупости. Та защо козметичните продукти в момента са ми болна тема? Защото от няколко седмици се боря с първите наченки на бръчки по челото и за това време изкупих сигурно половината дрогерия до нас. То не бяха масла, не бяха серуми, не бяха кремове, ниацинамиди, пептиди, ретиноиди, масажори... абе... Не искате да ви разказвам. Много съм суетна и от ученическите години полагам грижи за външния си вид, колкото са ми позволявали знанията и възможностите, разбира се. Относно бръчките по челото знам, че ще си реша проблема като си направя бретон, но няма да е сега. 

Неприятната част в този ден е, че държа да имам моменти, които да прекарам целия ден вкъщи. Дали ще гледам филм, чета книга, ще се въргалям цял ден в леглото и нищо няма да свърша - няма значение, но проблемът е, че изобщо не съм свикнала на такива дни и в момента се чувствам като прегазен от влак парцал. 

Никога не съм посрещала рождените си дни с някакъв особен ентусиазъм, но тази година е малко по-различно, може би...защото си спомням какво преживях на миналия си рожден ден, може би защото това, което ми се случи последните няколко години, ми помогна да преосмисля много неща, да погледна от друг ъгъл, да опозная повече себе си, да се опитам да приоритизирам себе си, да израстна емоционално и да оценя 18я си рожден ден, не само защото е 18ти. Та някак нетипично се вълнувам. Това, че ставам на 18 всъщност е метафора. Навършването на пълнолетие е един специален момент в живота на всеки човек. Преминаване към друг етап от живота. Съзряване. Израстване. Поглед на живота от друг ъгъл. Пътят на дете преминава към този на възрастния. 

Тъй като понеделник цял ден спах и заспах след 3 часа след полунощ, вторник се събудих в 7.30 в изключително лошо настроение. Трябваше да изляза около 10.30, защото имах час за маникюр при моята приятелка. 

След това минах през хранителния магазин, за да си взема нещо за ядене. Нищо за ядене не си взех, но си взех тоалетна хартия, която в последствие се оказа кухненска ролка, но нищо, и тя ще свърши работа. Освен това вътре имало бонус - носни кърпички. Винаги си пазя по един такъв пакет за моментите, в които 15 пъти забравя да купя това нашумяло покрай пандемията средство за почистване на задници. И след като резервната ролка също е свършила. Едно време баба ми да не мислите, че с мека и ароматна тоалетна хартия си е чистила задницата? Не! С нарязани и намачкани вестници, които бяха закачени на една метална кука във външния кенеф, ама то сега и вестниците са демоде. Спомням си аз много добре тия времена преди появата на тоалетната хартия. 

Та прибрах се и не след дълго какво направих според вас? Легнах да спя, разбира се. После случайно попаднах на едно клипче на актрисата Силвия Петкова, която четеше част от книгата "Хартиена лодка в открито море" на Мила Иванова, която аз за пръв път чувам. Любовни филми и романи изобщо не понасям в момента и само като чух началото как била ревала досега си казах: "Ооо, яяяя!" Ама тя пък прочете някакъв интересен цитат там, който не звучеше никак банално любовно, та смятам да си я купя и да й дам шанс. През store.bg, от автомат на Box Now, доставка 1 лв. и всичко е точно.

После си пуснах филма за Елвис. "Господи, не им позволявай да наранят бебчето ми", казва уплашената му майка по време на изпълнението му в Луизиана Хейрайд, а Том Паркър вижда златна мина в младия Пресли.  "Няма значение дали си взел десет глупави решения, трябва ти само едно умно."

Разбира се, че по някое време на филма се разревах. Във всеки филм ще се намери нещо, което да ме разплаче. Добре, че не бях си наплескала все още всичките л&йна по лицето, а бях с маска (против бръчки: "Интензивна грижа против стареене на кожата. Активна регенарация на кожните клетки. Намалява дълбочината на бръчките и заглажда кожата. Намалява следите от стареене на кожата. Съдържа Q10 и Gatuline - екстракт от тропическо цвете, който изглажда изразителните линии и допълва влагата на кожата. В резултат тенът е видимо регериран и по-гладък." Според вас, ако маските, кремовете и пр. действаха по този начин щяхме ли всички да сме стари и сбръчкани? Какви мошеници само и мислят, че им вярваме, тцтцтц...) 

Рожденият ми ден мина прекрасно. Като на рожден ден. 🙂

На следващия ден вече съм на 18 и се чувствам като една зряла млада дама накратко - леличка. 🙂