DARya

Ако преди години някой ми беше казал, че ще отида на нашето Черноморие с желание, и че няма да искам да си тръгна, нямаше да му повярвам. Още повече, че дори подробно съм описала отвращението си от морето преди точно 5 години: https://darinadimitrovva.blogspot.com/2019/08/blog-post_13.html    Към днешна дата обаче възгледите ми са малко по-различни.  Както споменах никога не съм изпитвала някакъв особен ентусиазъм да ходя на море. Ходенето на море за мен винаги е било като ходенето на паша на стадо овце - по план и вкупом. Замислям се сега, че това вероятно се дължи на факта, че за първи път отидох на море, когато бях на 19 години. След това съм ходила още няколко пъти, но не мога да кажа, че тези срещи с морето са ме накарали да го обикна, напротив. Последният път ходихме с приятели и децата за ден. Когато ми предложиха си казах: оф! Не се виждах да седя 12 часа на горещия пясък. "Ама, то ще видиш колко е хубаво", "ама ще видиш колко е приятно", "ама то няма д