Darya

Ако преди години някой ми беше казал, че ще отида на нашето Черноморие с желание, и че няма да искам да си тръгна, нямаше да му повярвам. Още повече, че дори подробно съм описала отвращението си от морето преди точно 5 години: https://darinadimitrovva.blogspot.com/2019/08/blog-post_13.html    Към днешна дата обаче възгледите ми са малко по-различни.  Както споменах никога не съм изпитвала някакъв особен ентусиазъм да ходя на море. Ходенето на море за мен винаги е било като ходенето на паша на стадо овце - по план и вкупом.  Мисля, че това, което кара човек да заобича или презира нещо е емоцията, която е изпитал. Как да обичаш нещо, когато ти никога не си го срещал или пък си предубеден, защото ти е донесло негативни емоции?  Спомням си една от най-първите ми срещи с дълбоките води. Бях може би на около 15 години, когато една приятелка от съседния вход ми предложи да идем заедно на басейн. Увери ме, че ще ме научи да плувам. Аз, съответно, понятие си нямах какво ...