Ваканционни премеждия

Това лято не успях да изпратя малкия безнадежден случай на някоя научна експедиция, въпреки че бих го направила с голямо удоволствие. И на Марс дори ще го пусна, само да поиска, но не иска, това е проблемът. След като никой не чу молитвите ми се наложи по цял ден да бришим по площадките и да дебнем неволите, за да не ни издебнат те. Не мога да повярвам, че ще го кажа със сълзи на очите, но ваканцията е към своя край, за жалост. 

Накратко през лятото ежедневието ни преминаваше така:

Малкият безнадежден случай не спря да си нанася леки, средни и тежки телесни повреди. Въпреки това не забелязах сериозни изменения върху онази част от мозъка, която отговаря за фазата на дълбокия сън. Тъй и не се научи това дете кога да се събужда от сън – да става след изгрев слънце през лятото, а през зимата преди да се е съмнало. 

То цяло лято не спря да се влачи след мен. Влезем в някой магазин да си купя нещо, с което да се почувствам човек, а то: Оф, та оф... 

- Абе, я трай, бе, аз как те чакам да си избереш играчка! 

- Аз избирам за две секунди – ми отговаря той. 

Това мъжете от малки не се търпят значи. Още от бебешките си години като усетят, че влизат в магазин и започват да реват, та сякаш някой им е изпрал мръсните чорапи. 

                                   *****

Банята определено не му е любимото място за пребиваване. Не мога да си обясня как влиза мръсен в банята и излиза още по-мръсен. Когато ще се къпе го придружавам до вратата на банята за да се уверя, че няма да избяга. След това се връщам обратно и докато превключа три канала той вече е готов. Казва, че се е изкъпал, а са минали едва 20-сет секунди, по дяволите и Боже Господи!!! 

Снимка: ISTOCK

- Готов ли си? 

- Да, ама моля те да си изтегля само една игра, само една игра, моляяя теееее... 

- Ама как така си готов за 20-сет секунди, я марш отново в банята! Виж се, още си мръсен! 

- Готов съм! Чакай да си изтегля една игра! Само една игра!

- Абе никакви игри, бе, я веднага тръгвай – готов бил, ама друг път. Завлякох го аз отново в банята, а той крещи: 

- Чааакай, чакааййй, само една играааа...

- Ти чу ли какво ти казах? Никакви игри – се троснах аз, игрите се теглят само от бели хора, тъй де – къпани. За четката му за зъби няма да ви разказвам откога не е виждала бял зъб. Изглежда като антика от Втората световна война, собственост на някой поручик. Абе и прасетата са по-чисти, въпреки че не ми харесва тази дефиниция, но това е факт, а фактите не бива да се пренебрегват. Та влизам аз да го изкъпя, щото иначе явно няма да стане работата. Говоря на висок тон, за да разбере, че не е това начинът, не е прав и чистотата е важна, чистотата е здраве. Да не си помислите, че крещя? Не. Просто си тренирам гласните струни. Когато бях малка мечтаех да стана оперна певица и да чупя прозорците на досадните комшии с децибела си. Докато къпя детето обаче по едно време усещам мирис на цигари. Съседът. Вероятно със задоволство ни слуша от своята баня и благодари на всевишния, че няма ни деца, ни жена. Завиждам ти, братко! И аз не бих изтърпяла такава жена и такова дете в къщата си, а даже и в съседните, но разберете, че е важно да има движение. Не може всеки ден тишина и скука. Честно казано направо ги съжалих тия съседи, когато се нанесох. Отегчението и скучното ежедневие ги бяха съсипали. Сега поне им е разнообразно и интересно, спор няма. 

                                  *****

Седим един ден на обичайното място – площадката, с моята приятелка, а децата играят на пързалката срещу нас. Съседната пейка до нас е заета от една дама. Изглежда ми малко над средната възраст, а кожата ѝ е с привлекателен шоколадов тен. Присламчиха се двете ни деца при нас, а моето се покатери върху свободната част от съседната пейка. Започна да стъпва с малките си сладки крачета и още по-сладки подметки на сандалите, с които кой знае 'де е ходил. Нормално е, всички деца го правят. И ние сме го правили. Обикновено не е болка за умиране, ама явно за тая до нас е, защото много лошо започна да ни гледа. По едно време явно вече не се сдържа и каза на детето да слиза от пейката, да не цапал, защото там се сядало с гъз. Веднага я послуша и слезе. После седна по гъз, а след това ги отпратихме да играят надалеч от нас, за да продължим разговора си. Забелязвам по едно време, че съм изгубила вниманието на моята приятелка и виждам, че е на съвсем друга вълна. Обръщам се да видя какво става и къде точно гледа тя, а очите ми не вярват на себе си – жената с шоколадовия тен взела една мокра кърпичка и търка ли търка пейката с нея. Егати, верно, че детето ми се въргаля цял ден по земята и е като излязло от свинеферма, ама чумата по свинете не е опасна за хората, бе жена!

- Ето, тук има още малко – ѝ казвам аз с ирония, я тя веднага започва да търка измисленото от мен петно на забързан каданс. Аз съм свикнала на странностите на хората и изобщо не се впечатлявам от педантичната жена, иначе с гъбички по ноктите на краката. Дълго търкане беше. Малко по-късно мъжът ѝ дойде и седна на кристално чистата пейка. Завиждам му на тоя човечец, колко ли кърпички е изхабила жена му през живота си, за да спести вода, сапун и прах? Пропиляха го тоя живот в чистене. Съсипаха я тая държава от чистота. Както ѝ да е... 

                                  *****

Естествено ходихме и на море. За едни беше забавно, за други не чак толкова. Аз съм от вторите. Никак не обичам да ходя на море, ама никак, а на басейн съвсем. Няма как да ме завлачи човек там. Все пак се прежалих да ида на море заради благото на детето. Не ги разбирам това хората с тая тяхна мания за тен и море. Особено пък тия дето цял ден се пържат и киснат на плажа, съвсем не ги разбирам. Нямам нерви, честно! Но явно има разлика от това да си купиш поничка и царевица от Асан на плажа и от Билла. Асан все пак е на плажа, а Билла е в града. 

Аз нали съм типичен представител на зодия Овен, реших да намажа крехкото си тяло със слънцезащитен крем... Сама! Как тъй хората ще ме пипат? Не! Детето ли? То няма време да диша от еуфория, та с мен ще се занимава. Бе нека да се изпържа, бе, какво ти пука, лято е все пак. След дългия и мъчителен морски ден накрая си тръгнах от морето като далматинец. Така се бях намазала, че тука имало крем, тука нямало. Добре, че козметичната индустрия е напреднала значително, та лосионът и маската за след слънце ме оправиха горе-долу за два работни дни. 

Освен това на мен ми трябва движение. Тая Овенска енергия не мога да я изразходвам като броя вълните и си правя селфи покрай водораслите на пясъка с цигара, поничка, царевица или сандвич със суджук в ръка. Като казах водорасли се сетих как на детето много му беше забавно да ги лови във водата. Думата "водорасли" обаче трудно се помни, особено ако току-що си я чул за първи път. Та киснем се ние във водата, дорде ни се сбръчка кожата, че да нямаме нужда после от филтър състаряване, и по едно време малкото вижда водорасло пред себе си и се провиква, тъй че всички плажуващи да го чуят:

- Мамооооо, вместо водорасло щях да кажа ЛЛЛАААЙЙННООО!!! – след което следва истеричното му – ха-ха-ха – нали се сещате как го правят младежите? Изхилват се сякаш са открили прашките на Нефертити и Клеопатра на дъното на морето с автограф и на ластика им пише: "Calvin Klein завинаги". Изчервих се. Не от срам, а от гняв. Въпреки това запазих самообладание, все пак не сме във свои води. Поглеждайки към плажуващите забелязах, че всички гледаха към нас и аха да заръкопляскат на цветущия речник на детето ми. Еми, да! Думите водорасло и лайно са сходни. Съгласете се! Всеки човек би ги объркал. 

                                  *****
  

А най-якото от ваканцията беше, когато си лежах един следобяд блажено на леглото, правейки поредният 89 опит да поспя. Тъкмо съм се унесла и детето се провиква от съседната стая: 

- Ма́мооооо – след което последва кратка пауза – мааааамо́ – като го слушах как се провиква и в съзнанието ми изскочи спомен от едно време, когато ежедневно чувах Фатмето да вика Айшето по подобен начин:

- А́йшеееее, Ааааайше́ –съвпаденията са странно нещо понякога. Не реагирах на повика му дори с потрепване на миглите. Затова той реши да нахлуе с гръм и трясък в стаята, придвижвайки се към мен в лек тръс, преминавайки в галоп. Сложи десния си крак на леглото, непосредствено на 2-3 мм. от носа ми и започна да ми обяснява нещо ИЗКЛЮЧИТЕНО ВАЖНО, КОЕТО НЕ ТЪРПИ ОТЛАГАНЕ! На кутрето му е излязло нещо червено, защото се е ударил преди пет дни, но не помни точно кой ден, ми се обяснява той. ЧЕРВАТА МУ ИЗЛЯЗОХА НА ТОВА ДЕТЕ ПОСЛЕДНИТЕ 90 ДНИ, БЕ! То не бяха рани, драскотини, дупки, цицини, синини, трънчета и какво ли не. Падане на задно салто, на предно, на челна стойка, на свещ, от движение, от колело, от седнало положение и прочие. Аман! Отворих едното око, видях една миниатюрна, едва забележима драскотина, повдигнах вежда и казах: Ще ти мине – след което му обърнах гръб, а стената видя лицето ми, което зае обичайната гримаса, излъчваща спокойствие и безразличие. Няма спокойствие в тоз живот, поне не и в моя. Не се съгласи той с мен и започна да настоява, че ситуацията е животозастрашаваща и не търпи отлагане. Затова поиска да видя дълбоката му рана от още по-близо, с което поради невнимание успя да навре цялото си кутре в лявото ми око.

- ЗАЩО НЕ ВНИМАВАШ, БЕ!!! ВИЖ КАКВО НАПРАВИ!!! ИЗВАДИ МИ ОКОТО!!! СПОРЕД ТЕБ ДАЛИ ВИЖДАМ ОТ ТОЛКОВА БЛИЗО – се развиках аз, от което панелката се разтресе 8,9 по Рихтер. Някои от съседите накацаха по терасите, други излезнаха навън, а строителните работници в къщата срещу нас спряха работния процес от уплаха. Детето  не го усети, нито го впечатли, защото никак не обича да си мълчи и веднага отвърна на удара, тъй де, на виковете ми: 

- Това е най-голямата ми рана, много болиии – и започна да подскача в знак на несъгласие. Добре де, да си призная – малко си изпуснах нервите, ама какво пък, майка ми винаги ми казва, че от всичко трябва да се опитва по малко, от всичко трябва да се яде по малко и с нищо да не се прекалява. Е, аз с нищо не прекалявам. Виквам по малко, понякога по повече, т.е. често по повече. Тя затова сестра ми все ми казва, че съседите като ме видят свеждат глави и ме заобикалят – страх ги било.

                                  *****

Един ден имахме среща с моята дружка на площадката. Пристигнах първа и се заземих на нашата пейка в очакване. До мен, на съседната пейка, седеше една дама с видимо изтощено майчино тяло. Забелязах как често ме поглеждаше настървено в очакване да срещнем погледи, защото вероятно искаше да ми разкаже нещо изключително интересно. Аз обаче винаги усещам намеренията на отсрещната страна, като една истинска баба Айшеко, и стоически я отбягвах и за по-сигурно, дори леко ѝ обърнах гръб. Дори сложих слънчевите очила, нищо че вече не се нуждаех от тях, за да не я погледна случайно. По едно време обаче дамата не се сдържа, побутна ме по рамото и ми каза: 

- Ето го там с баща си, ето това е моят Гошко – и посочи един видимо опиянен от умора баща, влачещ някакво дете напред-назад. Всъщност не беше много ясно бащата ли влачи детето или детето – бащата. Все едно бяха излезнали от епизод на Флинстоун. Бам-бам...

Изображение: ISTOCK 

Майката обаче продължаваше да ми говори на фалцет, а очите ѝ се присвиваха от умиление – толкова ми е миличък моят Гошко. Вчера за първи път каза, че има да ака. Каза: Мама, ака, мама, ака, мама, ака – толкова се гордея с него. Той е истински герой! Моят Гошко вече може да казва, че има да ака! Това е невероятно! Не мога да повярвам как бързо минава това време, сякаш онзи ден се роди скъпият ми Гошко! Невероятен е, най-прекрасния на света, не защото аз съм го родила, а защото наистина е така – и докато се възхищаваше от овладяването на физиологичните нужди на своето дете, а аз едва сдържах апатията си, до нея седна друга майка. Явно беше приятелката ѝ, с която започнаха изключително важен разговор, който плавно преминаваше от тема в тема: за цвета на акото, за запека на децата им, за мушкатата и термометрите, които навират в бебешките дупета, както и за ваденето на сополи с инхалатор и пр. Не ги подслушвах, просто станах съвсем случаен слушател на този разговор. Неизбежно е на площадката да не дочуваш най-различни и цветущи разговори от акота и сополи, до секс и изневери с най-подробните детайли имам предвид. Но все пак животът не е само пролет и есен. Има и лято и зима, горещо лято и непоносимо студена зима при това. 

И тъй, не е леко да се живее през лятото с дете, а пък през зимата – съвсем. За през учебната година изобщо не искам да коментирам. Животът можело да се опише само с една-две думи, казват опитните хора, и те били – "малък" човек. Пържи го, готви го, печи го – навсякъде е мерудия.