DARya

В края на всеки сезон има съревнование, подготвено за онези гладни за приключения души. Съревнование между вятъра и тишината. Надпревара между слънчевите лъчи и гъстите облаци. Борба между светлината и мрака.  Прелъстяването на белите снежинки от капчиците дъжд.  Съперничеството между кокичето и хризантемата.  В своето начало всеки сезон се разгръща, за да може в края да покаже най-доброто от себе си. Да изтъкне своето безпрецедентно съвършенство .  Всеки сезон е уникален, неповторим, различен от другите. И най-важното - незаменим. Също както хората… и звездите, и планините. Подобно на горите и моментите, които карат душата да се чувства цяла или пък я начупват на парченца, а след това никога не би могла да бъде същата. Някои неща не биха могли да бъдат част от живота ни отново… по същия начин, на същото място, със същата (скрита) обаятелност. Няколко минути (не)внимание. И няколко кадъра, които да докажат съществуването им там и тогава… някога. Красотата на гъбите се крие

Автобусът на мълчанието е автобус на преосмислянето. Ретроспекция, равносметка, но не новогодишна, не и с положителен аспект. Въпреки това приоритетите трябва да се пренареждат.  Любовта лесно се превръща в омраза единствено там, където никога не я е имало. Няма значение кой ще излезе победител и какъв ще бъде развоят на събитията.   Когато двама души започнат да воюват посредством възможностите на писаните правила, тогава със сигурност можем да кажем, че са стигнали дъното на взаимоотношенията си.  Хаос няма единствено на белия лист хартия, до момента в който предстои да бъде напечатано поредното законово постановление. Поредната жажда за мъст. Поредната преднамерена ситуация. Поредното доказателство за нищожествата, които живет вътре в нас. Поредната недоизмислена алинея.  Поредната безсмислена главоблъсканица и неуспешен опит за пренареждане на Рубик. Винаги най-потърпевщите са невинните, а за тях няма значение спорът по същество.  "Истината най-трудно се