DARya

Замисляли ли сте се, че Бъдни вечер щеше да е поредния скапан ден, ако на трапезата не присъстваха содена питка, боб, чушки с ориз, кромид лук и глава чесън? Коледа без прасе, без меденки, греяно вино, сарми, капама, елха…, би била просто типичният работен ден. А Нова година представяте ли си я като ден като всички останали – без фойерверки, шампанско, баница с късмети, речта на президента и дунавското хоро? Не, нали? И сега ще кажете, че удоволствието от празника (яденето и пиенето) е по-важно всичко останало, и че празниците са точно затова – да се наядем и напием. Да, добре! Знаем, че на Бъдни вечер задължително се приготвят нечетен брои постни ястия, а сутринта на 24-ти се закусва с препечена филийка с луканка или принцеса с кайма. Идилия! Традициите обикновено са плод на историята, а ако не ги спазваме ни гони чувство за вина или усещане за прокоба. Всичко е пълна бутафория. Коледа, например, навлиза през IV век, когато папа Юлий I наредил 25 декември да бъде празниче

Покрай светлите рождественски празници ме беше обзела обичайната еуфория. На моменти леко досадна. Бях излязла на тазгодишен коледен шопинг за поредното безразборно и безсмислено харчене на пари. Торбите вече бяха пълни с най-различни коледни вълшебства и беше време да се прибера у дома. Навън отдавна беше тъмно. Прехвърчаше сняг. От онзи пухкавия, който кара сърцето да се вълнува. Който въпреки че охлажда тялото – стопля душата, защото навява усещане за уют, за семейство... Коледните курабийки на мама и хубавото червено вино на тате. Топлите плетени терлици на баба и поучителните истории на дядо. Хармония между братя и сестри. Усещане за обич, за цялост... Всички дружно на трапезата... щастливи, че са заедно.  По пътя се натъкнах на едно момиче, седнало на пейка във вече побелелия парк. Какво пък правеше това хлапе в този студ и мрак върху мократа ледена пейка, си помислих.  Вървях бавно към нея. След като се приближих достатъчно близо спрях и втренчих поглед в лицето ѝ за да