Баба ми и конспиративните теории

След като баба ми натрупа голям арсенал от знания, относно боравенето с технологиите, започна безразборно и безспирно (а и безцелно) да обикаля виртуалното пространство. Съгласете се, че именно безцелното шляене в интернет е лишено от критичност, което прави човек по-лесно податлив на манипулация, почти както когато е влюбен. Това е страст, болестно състояние. 

Често получавам от баба ми съобщения с рецепти (готварските рецепти няма да ги споменавам, защото изобилстват) за лечение, като например: „Домашна паста лекува кариеси, избелва зъбите и укрепва венците.“ Получавам и най-различни препратки към статии, със снимка на краставица например, в които е описано как с природна медицина да се лекуват рак и други болести. Или пък четиво със заглавие: „В човешкото тяло е заложена сила, която може да самолекува всичко!“ Или: „Тибетски монаси съветват: Пийте това и ще живеете толкова дълго, че ще ви писне!“ Да, досетихте се, че чета предимно и само заглавията на пратеното от баба ми четиво. 

Като за начало баба ми ме започна отдалеч, като първо ми пращаше различни послания, които трябва да споделя с още 10 или 20 човека и това щяло да ми донесе късмет, успех, любов, добра работа, печалба от тотото или най-малкото къща в Барселона. Ето например веднъж получих съобщение с анимация на слонче, под снимката на което пишеше: „Натисни „Харесва ми“, ако вярваш в истинската любов!“ Това в никакъв случай не го харесвам, нито го отварям. Директно го изтривам. 

Друго нейно съобщение беше в този ред на мисли: „Надявам се да съм първият човек, който ти е пратил тази коледна елхичка. Нека светлинките ѝ ти донесат само радост и щастие. Изпрати това съобщение на 10 души, които са в сърцето ти, включително и на мен!“ Разбира се, единственото, което аз мога да сторя в такива моменти е да се направя, че не съм видяла. Стоически баба ми изчака няколко часа, за да ѝ отговоря. Обаче след като е разбрала, че съм сийнала съобщението ѝ, но разбира се не ѝ отговарям, получих ново съобщение от нея: 

- Видя ли какво ти пратих? 

- Не, какво си ми пратила? 

- Ами, пратих ти преди малко съобщение с коледна елхичка, която трябваше да ми препратиш, ако съм в сърцето ти. Сега какво да си мисля? – докато взема решение как да отговоря тя веднага ме започна – браво, бе, Дарино! Мълчиш, а?! Не съм го очаквала това от теб! Баба си да не обичаш, а на мен целият ми живот се върти около теб, накрая какво получавам в замяна – едно нищо! – и ме блокира. А после и телефона не си вдигаше. 

След няколко часа вече ме беше разблокирала и ми прати статия на английски език с прогноза за времето (че откога баба ми пък знае и английски?). Заглавието е следното: Времето: това ще бъде най-студената зима през последните 30 години. Студ и сняг на юг. При което отговарям за достоверността на сайта: 

- Британски жълтур! 

- Хайде ти направи прогноза, че да е истинска! При нас вали и е студено. 

- Ще бъде мека и топла зима – написвам аз. 

- … и ще ходим на море… - ми отвръща иронично тя, аз се съгласявам с емотикон, а тя допълва – иска ти се, ама… 

Има моменти, в които баба ми споделя и забавни неща като това: 

Баба ми е толкова настоятелна и убедителна в ефективността на препоръчаните рецепти за здраве от някакви си измислени сайтове, че понякога се опитва да ме ползва като опитно зайче. Така веднъж много настоятелно искаше да ме убеди, че трябва да пия всеки ден по една чаша вода с 10 капки кислородна вода в нея и това щяло да убие всички паразити, микроби и вируси в организма ми, дори и мен самата. Въпреки моя категоричен отказ, един ден ми цъфна на вратата и още преди да прекрачи прага размята пред очите ми шишенце с кислородна вода. Виждах самодоволното ѝ изражение, което не означаваше нищо добро… поне за моя милост. Застана пред мен и каза: 

- Аз сега ще ти го направя, защото ако чакам на теб нищо няма да направиш. Разбери, че е за твое добро! 

След броени минути вече държеше въпросната противомикробна отвара и ми я тикна в ръцете: 

- Хайде пий! – погледнах изплашено и се запътих да излизам от кухнята, а тя – ааа, не! Да си ги нямаме такива! Аз да видя! Пий! 

Не, не я плиснах в лицето ѝ. Изпих я. Тая схема продължи около две седмици. Всеки ден баба ми идваше вкъщи, за да ми приготвя лечебната отвара и да се убеди, че няма да я излея в мивката или да я изсипя през прозореца върху някой случаен минувач. „Пий“, казва, и като те погледне с оня поглед вече по никакъв начин не можеш да се противопоставиш. За щастие останах жива след края на лечението, но пък не видях някаква съществена промяна, за разлика от баба ми, която повтаряше: 

- Ето бе, Дарино, видя ли? Аз като ти казвах, че това не може да ти навреди, само да ти помогне, ти не та не! Нали те виждам, че си по-добре сега. То ти личи по изражението. Виж се каква си свежарка! – свежарка съм, щото съм се наспала, ама върви ѝ обяснявай. 

Нали ви казах, че баба ми е модератор в една група за алтернативно лечение, където е много активна. Разцъквам си аз един ден из фейса и попадам на някаква публикация на баба ми във въпросната група: „Не на 5G мрежата в България!“, абе какво общо има тая група с мрежата? Както ѝ да е! Продължавам надолу, а следващият линк препраща към някакъв измислен руски сайт (нали разбрахте, че баба ми е русофил), отгоре над публикацията тя е написала: „Заговорът е разкрит – коронавирусът е начин за дигитално поробване на хората от световното правителство!“ Баба ми смята, че коронавирусът не е по-опасен от всички останали вируси и целта на всичко това е да „чипират“ хората, което щяло да доведе до смърт за много от тях. И казва: „Който не вярва на всичко това, значи не може да мисли логично!“ Разбира се, съвсем логично, се почувствах засегната и го приех като лична обида, но някак я преглътнах, както американец  – дезинфектант.

След няколко дни баба ми ми праща линк със следното заглавие: Око да види posted video… След още няколко минути ми праща линк към някакъв блог именуван: dadja-bfdhsfbsd-hsshf.blogspot.com със заглавие на статията (ако това може да се нарече статия): „Илюминатите 2“, при което за пореден път започвам обяснителен режим: "Бабо, този блог е фейк. Информацията в него не е достоверна. В такива блогове всякакви хора се регистрират и пишат, и си измислят каквото си искат, без това да претендира за достоверност (и давам за пример моя блог, че някак тоя път да ме разбере). Конспиративните теории тръгват точно от такива сайтове..." Докато пиша обаче тя не спира да ме затрупва с нови и нови линкове, от което разбрах, че всъщност баба ми в момента не е в месинджър, а бриши някъде другаде из виртуалното пространство и директно само препраща линкове от сорта на „Тъмни тайни в бохемската гора“ и изобщо не вижда какво ѝ пиша. Пак правя опит да я спра и пиша: "Спри да ми пращаш линкове! Не ми се гледа за илюминатите!" И хоп – още един линк: "Заговорът е разкрит!"

Е, явно няма да стане така. Звъня: 

- Какво правиш? 

- Ами, нищо. Седя на лаптопа. 

- Мхм. Ами аз ти писах в месинджър, ама ти май все още не си видяла. 

- Така ли? Ами не ми е излязло, а уж съм на лаптопа. – започвам да обяснявам аз всичко, което написах бааавно и провлачено, а тя ме прекъсва: 

- Ама ти защо не четеш това, което ти пращам, аз как чета твоите линкове? – и ме почва – слушай какво – това не са глупости. Отвори видеото и ще видиш! Всичко е истина. 

- Абе, бабо, колко пъти да ти кажа да се информираш само от официални източници. Значи веднъж като влезеш в дебрите на конспиративните теории, явно няма излизане оттам – при което тя ми повиши тон: 

- Ти пък все гледаш да се заяждаш! За всичко, което ти кажа, все спориш! Все си на различно мнение. 

- Защо пък трябва да сме на едно мнение?

- Еми не може ли пък и аз да съм на различно от твоето мнение?

- Може, естествено. Аз просто искам да ти обясня, че сайтовете, които четеш са фейк.

- А ти да не мислиш, че в официалните източници някой ще има смелостта да каже истината, а? – колко дълго може да спори човек с баба си? 

Във връзка с Ковид-19 съм забранила на баба ми да ни идва на гости, съответно и ние не ходим, въпреки нейните опити да се натресе вкъщи и да ме убеди, че в нашия град нямало вирус. И изобщо тоя вирус бил като всеки вирус. Вчера обаче ми се случи нещо интересно (и неочаквано). Първо ме потърси съседът от долния етаж да ми съобщи, че в банята му има теч. Това разбира се, нито е интересно, нито вълнуващо. Докато успея да се организирам и да намеря някой да дойде да види какъв е проблемът отново се позвъни на вратата. Очаквам пак съседа отдолу. Отварям и какво да видя – съседката баба Стефка, която ми забива въпроса така: 

- Абе, вие по принцип сега приемате ли гости? – аз естествено в момента изобщо съм забравила за карантината и коронавируса, предвид излезлия на дневен ред проблем и никак не се досещам за съществото на въпроса ѝ. 

- Ами да… приемаме... по принцип. Защо? – и я поглеждам смутено, както Том и Джери се гледат, когато са изпотрошили къщата, а стопаните им всеки момент ще нахълтат. 

- Абе, много ми е скучно бе, Даре! Няма какво да правя по цял ден. Няма с кого да си говоря. В баба ти Станка не пускат никого заради вируса. Баба ти Гинче умря. Баба Живка и тя. Марийка я няма. Иванка се е изолирала на селото си. В Пенка днес бях три пъти. И си казах: Дай да видя Дарето дали приема гости, поне с нея да си поговоря – аз мълча, а тя седи и ме гледа настоятелно. Как да не я съжали човек? Според вас какво можех да отговоря, м? Казах: 

- Емиии… заповядай! – то се е видяло, че няма как да се измъкна. Влезе тя и започна да обяснява как не можела нито книга да чете, нито да плете, защото не била добре със зрението. За бабите вече ви обясних, но тя ми обясни отново и за живите и за умрелите и вика: 

- Няма! Няма! Няма вече какво да правя! Просто няма! Ако искаш ела вкъщи да пием кафе? 

- Ти по това време ли пиеш кафе? (часът е около 16) 

- Пия, пия. Не ми вреди – Боооже! Боже!, мисля си аз, какви са тия мутирали баби, бе? Аз, ако изпия едно кафе, даже половин кафе, вече съм за спешното, тя следобед кафе пиела. След около 10 минути тромав разговор телефонът ми звънна и стана ясно, че майсторът ще е вкъщи до минути. Като затворих трябваше някак да я отпратя и ѝ казах: 

- Амиии… такова… ъъъъ… 

- Трябва да си ходя? 

- Да! 

- Добре. Ама ела после да пием кафе. 

- Да, да, добре, ще дойда. 

Малко по-късно звъннах на баба ми да ѝ разкажа какъв е бил поводът за теча и съответно ѝ казах, че съм имала гости, а тя като ме почна: 

- Браво, бе, Дарино! Браво! Значи мен два месеца не ме пускаш у вас, а баба ти Стефка ти идва на гости. Собствената си кръв пренебрегваш за сметка на съседската. Какво е това нещо? 

- Стига де, бабо! Казах ти, че тя ме заклещи и нямаше накъде да мърдам. 

- Заклещила те тя! Заклещила те! Така ще кажеш! Обидена съм ти от дъното на душата си! 

- Ама… 

- Изобщо не искам да те слушам! Аз като ти казвам, че никакъв вирус няма, ти не та не! Глупости съм говорила. А за баба ти Стефка вирус няма, така ли? – и пляс, пак ми затръшна телефона. 

Сега пак ще ме блокира, си помислих, да ама не. Този път явно е решила по друг начин да си отмъщава. Баба ми е много активна в профила си във фейсбук. Публикува там всякакви неща. Предимно препратки към сайтове с конспиративни теории. Понякога под публикациите ѝ възниква спор с други хора, който се е случвало да минава границите, но баба ми не им се дава. Само не мога да си обясня защо продължава да приема непознати хора в профила си? Нали вече ясно ѝ обясних за Ричард Гиър и фалшивите профили? Но както ѝ да е. Разцъквам аз из фейса и гледам баба ми публикувала клип на някакви войници, които се кълчат на песен на Камелия в синхрон и отгоре написала: „Поздрав за всички приятели!“ Усетихте ли тъгата в поста ѝ? Малко по-късно публикува и от другия профил клип: „Японци пеят: О, мастика!“, а баба ми пише: „Айде, мастикааа…“ Усещате ли, че баба ми е преминала на „капково напояване“ с ракия? Във връзка с пресконференциите на щаба, следващата споделена публикация на баба ми е: „Топ нелепи въпроси на Ива Николова“. Това всъщност ми хареса.