DARya

Ще започна разказа си банално и дори леко досадно: Седиш пред своя малък екран, втренчил поглед в мен. Вероятно си мислиш, че изглеждам блажено замечтано на тази снимка. И си казваш – котка да си в днешно време! – не! Не си прав, човече! Животът на котките никак не е лесен. Нито пък чудесен. И ще ти кажа една котешка тайна – не мечтая. Отегчен и разочарован съм. От живота съм разочарован. Знаеш ли какво ми е дал той – една шепа козина, мустаци и самота. Имам предвид, че ме е изоставил. Не Бог, не съдбата, не късметът. Животът! Животът ме е изоставил. Дори и ти някой ден ще ме изоставиш, или пък аз ще изоставя теб. Не се знае кой ще си тръгне пръв, но така правят всички.  Животът е скучен, човече. И не само, че е скучен, ами е и изключително подъл, неприветлив и несправедлив. В този ред на мисли котараците с неосквернена душа, като мен, много трудно виреят в такава среда на шизофренично предразположени хора. Напоследък още по-ясно осъзнавам, че тук, този свят, в който живеем днес с теб,

Сърцето се беше отдало на своите чувства и беше оставило кръвта във вените му да препуска с бясна скорост. Любовта беше заела свободното място в горния край на тялото и умуваше нещо, свита в ъгъла, за да не пречи на никого. Разсъждаваше върху живота и си мислеше, че може би грешка е била съдбовната ѝ среща с обвързването, защото тя имаше нужда от свобода. Вместо това обаче нетърпение я беше обзело: „Хората никога няма да се научат да не бъдат консуматори и да оставят събитията да се случват съвсем естествено. Когато им дойде времето. Ама то точно във времето е проблемът бе, любов – никога не знаеш кога му е точното време, защото то просто няма такова. Затова хората все бързат. Бързат да обичат. Бързат да се любят и след това бързо разлюбват. Абсолютна липса на любов. Дори и грам мозък няма в тая шизофренична цикличност.“ Докато сърцето размишляваше тъгата се беше настанила в близост до него и слушаше с любопитство монолога му. Тъгата беше застанала като портиер на входа на аортата и ог