DARya

Бях решила така или иначе тази седмица да отскоча до Варна, но за днешния ден го реших импулсивно, защото видях, че в края на седмицата ще е дъждовно. Чудих се с какво да пътувам до там, разгледах разписанията и прецених, че с влак ще бъде най-удачно. Нямам много богат опит в пътуванията с нашите антични железници. Отидох, купих си билет за първия влак и воала - качвам се.... и забавата започва. Нямах запазено място затова започнах да се придвижвам напред по едно тясно коридорче, за да си търся място, но се оказа, че почти всички купета бяха пълни. Казах си: е, не, човек, с'а ще пътуваш 292283828 часа до Варна права.  Кондукторката ми завери билета, но в момента, в който ми го върна обратно видях в ръцете й, че тя всъщност държи пънч, който се използва за изделия ръчна изработка. Погледнах билета и видях, че перфораторът е с формата на цвете.  За щастие малко по-напред намерих едно купе с две жени, които нямаха нищо против да седна при тях. Тъкмо седнах и тая сърдита лелка се върна

Как прекарах последните си два дни на 17? Сега ще ви разкажа.  Рожденият ми ден тази година се пада в сряда. Понеделник и вторник бяха почивни за мен. Имах множество идеи как да ги оползотворя. Например си мислех понеделник рано сутринта да тръгна към Варна и да прекарам целия си ден там. Сама. Интроверт съм и обожавам да имам моменти, в които оставам сама. Освен това обичам да пътувам сама, да се разхождам сама, да ходя из магазините сама. Често можете да ме видите сама по улиците или седнала на някоя пейка. Това не означава, че понякога не обичам или не предпочитам да си имам компания, но държа на моментите на усамотение. Та идеята ми беше разходка по плажа, разходка в Морската градина, след това шопинг и обратно за Шумен. Помислих обаче, че времето не е още съвсем подходящо за моята зиморничава натура за плаж, та реших да го оставя най-вероятно за следващата седмица. И си казах - понеделник, Дарино, ще е много ползорворен ден - ще изчистиш целия апартамент. От няколко месеца оптимиз

Моето виждане за София е, че това е една от най-ужасните, мрачни и неподдържани столици в света. Всеки път, когато съм там и осъзнавам каква кочина е, колко е стара, занемарена и изоставена.  Другият минус на София е, че можеш да се изгубиш. Буквално. Ориентирите за туристи или не са никакви ориентири, или изобщо ги няма. Табели на английки почти няма. Не случайно, когато чужденците искат приключение, в което да тестват издръжливостта и ориентацията си, избират именно България.  Чувала съм, че софиянци били много вежливи и усмихнати хора, които винаги биха се отзовали, ако имаш проблем. Чакам светофарът да даде зелена светлина, зад мен един младеж със софийски диалект: "ш'е е*а майка ти ш'е е*а, ш'е ме гази той, помияра ти де*ба, скапан де*ба". Много мил човек. :)  След работа минавам през големия хипермаркет, за да си взема нещо за хапване. Оставих си багажа в шкафчетата, предназначени за това. На излизане имаше една възрастна жена пред тях и очевидно опитите й з

Скролвам си аз из Фейсбук и попадам на оферта, предложена от алгоритмите, в която ме канят на еднодневна екскурзия до Букурещ. Я, виж ти, еднодневен коледен базар до Букурещ, защо не? Помислих с кого мога да ида и се оказа, че  всичките ми приятелки са заети. След това реших, че ако трябва да чакам подходящ момент, за да се организираме, скоро няма да ида никъде. Затова веднага попълних онлайн формата за резервация.  Беше голяма еуфория до... докато не ми се обадиха да ми кажат, че няма да има организирано посещение на Парламента, който аз искам много да посетя.  Е, добре, казах си, каквото-такова. Опитах да се успокоя до деня преди екскурзията. Трябваше дотогава да получа подробна информация, като в това число в колко часа ще тръгнем от тук, но, разбира се, че аз не получавам нищо. Решавам, че явно нещо все още доорганизират и затова изчаквам предвидливо. В 4 часа следобяд все пак реших да им сигнализирам за себе си. Оказа се, че са пратили имейли на всички, но аз по някакви причини н

Всяка година за Коледа с колежките организираме размяна на подаръци. Пишем имената на всички на листчета и след това всеки си тегли листче с името на човека, на когото ще подари подарък. За мен това винаги е било вълнуващо и съм участвала с голямо желание и в други организирани размяни на подаръци. Тази година в подаръка, който получих, имаше журнал.  Всъщност от много години имам намерение да започна да си водя записки, или така нареченият дневник, но все не се стигаше дотам. Различни хора в определени моменти са ме съветвали да започна да го правя и се опитваха да ме убедят колко полезно е. Никога не съм го приемала насериозно, може би и затова съм го отлагала. Желанието няма общо с осъществяването.  Та имаше указания в журнала. Идеята беше да си напиша целите за годината, както и целите за текущия месец и така всеки следващ. Указанията бяха написани на едно листче с притеснението, че ако ги пише в самия журнал, вероятно няма да ми допадне. Всъщност точно обратното. Затова помолих да

Картичките от дървени шпатули, които изработвам: :)  И гноми:  https://vm.tiktok.com/ZGe8dTegV/   И, разбира се, меденки: