Публикации

Августовско небе

-
Беше около 22 часа. Под облаците се подаваха няколко звезди. Други проблясваха под онези, които се движеха и сякаш ми намигаха.  Когато облаците се разотиваха се показаха ярко светещи звезди. Я, чакай, чакай малко! Това не е ли Голямата мечка? Вълнуващо е, когато открия нещо познато в небето.  Снимка: Pintrest Какви ли разговори водят звездите в небето: - Ей, Сириус, каза Слънцето от другата страна на Земята, разбра ли какво се случи преди по-малко от четвърт светлинна година?  - За какво говориш? - Без малко да загубим Земята.  - Какво? Как така? - Ами така. - Какво се е случило? - Скрило съм неволно с лъчите си огромен метеорит. Незабелязано е минал покрай Земята и без малко да се сблъскат. Добре, че Земята има бързи рефлекси и навреме е успяла да се наклони, за да избегне нахлуване в гравитационното й поле. Щяхме да станем свидетели на нещо невиждано и катастрофално за нашата система.  - Не мога да повярвам какво чува спътникът ми, мой голям брат!  - Истина ти казвам, Сириусче! Без
Публикуване на коментар
Прочетете още

Отново в София

-
Изображение
2 Тръгнах по тъмно от вкъщи. Качих се на неповторимия и прекрасен първи вагон, първа класа. Това с класите в БДЖ не го разбирам, наистина. Просто защото не виждам разлика.  След достатъчно дълго време дръпнах  пердето, за да се предпазя от слънцето. После го върнах обратно пак за да видя докъде сме стигнали, не че има някакви ориентири. Забелязах следното на прозореца:  Чудих се какво да го правя? Да го приема като знак от съдбата и да го взема или да го оставя там, за да могат и други да му се порадват. Оставих го на вероющите.  ***** Правят ремонт на Централна гара София и има прекачване на София Север.  Всичко беше наред и  влакът пристигна навреме. Минах през гарата и докато вървях си мислех как нищо интересно не се случи и това беше егати скучното пътуване.  Качих се на трамвая, но нещо се разсеях и не си купих билет (всичко се случи, защото се опитах да се сетя на коя спирка точно трябваше  да сляза). В същото време оглеждах пътуващите около мен в трамвая. Хората в столицата са и
Публикуване на коментар
Прочетете още

Въъъййй, бях във Въйбург, ве, маняк

-
Изображение
Ако преди години някой ми беше казал, че ще отида на нашето Черноморие с желание, и че няма да искам да си тръгна, нямаше да му повярвам. Още повече, че дори подробно съм описала отвращението си от морето преди точно 5 години: https://darinadimitrovva.blogspot.com/2019/08/blog-post_13.html    Към днешна дата обаче възгледите ми са малко по-различни.  Както споменах никога не съм изпитвала някакъв особен ентусиазъм да ходя на море. Ходенето на море за мен винаги е било като ходенето на паша на стадо овце - по план и вкупом. Замислям се сега, че това вероятно се дължи на факта, че за първи път отидох на море, когато бях на 19 години. След това съм ходила още няколко пъти, но не мога да кажа, че тези срещи с морето са ме накарали да го обикна, напротив. Последният път ходихме с приятели и децата за ден. Когато ми предложиха си казах: оф! Не се виждах да седя 12 часа на горещия пясък. "Ама, то ще видиш колко е хубаво", "ама ще видиш колко е приятно", "ама то няма д
Публикуване на коментар
Прочетете още