Ваканционни премеждия
Това лято не успях да изпратя малкия безнадежден случай на някоя научна експедиция, въпреки че бих го направила с голямо удоволствие. И на Марс дори ще го пусна, само да поиска, но не иска, това е проблемът. След като никой не чу молитвите ми се наложи по цял ден да бришим по площадките и да дебнем неволите, за да не ни издебнат те. Не мога да повярвам, че ще го кажа със сълзи на очите, но ваканцията е към своя край, за жалост. Накратко през лятото ежедневието ни преминаваше така: Малкият безнадежден случай не спря да си нанася леки, средни и тежки телесни повреди. Въпреки това не забелязах сериозни изменения върху онази част от мозъка, която отговаря за фазата на дълбокия сън. Тъй и не се научи това дете кога да се събужда от сън – да става след изгрев слънце през лятото, а през зимата преди да се е съмнало. То цяло лято не спря да се влачи след мен. Влезем в някой магазин да си купя нещо, с което да се почувствам човек, а то: Оф, та оф... - Абе, я трай