Darya

Част от депутатите получиха силни панически атаки, след като станаха свидетели на невиждано представление на безизвестен вълшебник, който направи фокус и показа сериозни познания в областта на вещерството. Вълшебникът извърши онлайн процедура за хлъзгав под в коридорите на Националната агенция за пародия, накратко НАП. Когато премиерът на страната разбра за случая заяви, че вълшебникът имал способности, доказвали високата компетентност на българските специалисти в областта на фокусите, както и високото ниво на университетите в страната, които според общественото мнение също функционират някак на магия. Премиерът сподели, че вълшебниците са предпочитани кадри за всички управленски нива в страната.  Снимка: storyblocks.com По-късно служителите на Пародийната агенция излязоха по патерици на протест и заявиха, че това вмешателство е равносилно с кощунство и терор, като се заканиха, че ще си търсят правата, ама на Куково лято. Протестът се предаваше на живо във Фейсбук. Прот...

Овен   Вие сте една тиха, скромна и любвеобвилна личност, но само вие си знаете това, околните са на друго мнение.  Телец   Медузите издават повече звуци от вас. Тази седмица ще бъдете в пика на безмълвието си, което ще доведе до необратими последици за човечеството.  Близнаци  Добри приятели ще ви завлачат на почивка, която всъщност ще се окаже в центъра на някой цигански битак. В крайна сметка оттам вместо с нови шалвари ще тръгнете без ролекса си. Ако не е това, друго ще е.  Рак  Късметът ще е с вас, но не и през тази седмица, нито през този месец, година или живот. Въпреки това не се отчайвайте и свършете най-накрая нещо полезно - направете на половинката си палачинки без брашно и яйца. Лъв   Какъвто беше хороскопът ви вчера, такъв ще е и днес, такъв ще е и утре. Не очаквайте от звездите всеки ден да ви го разнообразяват.  Дева   Тази седмица ще бъде прекрасна и полз...

- Напоследък често сънувам все различни сънища, но има един, който се повтаря. Всяка нощ. В момента, в който затворя очи се озовавам седнала върху облак, а усещането, което изпитвам ми напомня на така познатото безгрижие през детството – Радина погледна нагоре с поглед, изпълнен със спомени и продължи – сънувам, че въпреки жаркото слънце, изведнъж започва силна буря и облакът под краката ми бързо изчезва. Падам върху най-високия небостъргач, което ме кара да изпитвам страх... от неизвестното. Дълго се лутам в търсене на правилния път към входа, който води към вътрешната част на небостъргача. Когато най-накрая намирам стълбище, започвам да слизам надолу, а между етажите се сблъсквам с много и най-различни хора. Преминавам през много трудности и неведнъж искам да се откажа.  Така е в живота – мърморят някои от обитателите, настанили се удобно наоколо – ти да не мислеше, че ще е лесно? Опитвам се да помогна на който с каквото мога и да оставя нещо след себе си, с което бих улес...

11 ноември. 23.23 часа. Не мога да заспя, имам нужда от движение, от живот. Искам да предизвикам съдбата, защото усещам как рутината бавно ме погубва, а бездействието бавно убива същността ми. Нахлузвам любимото тъмносиньо палто и се спускам по булевард Септемврийски, посока градинката на улица Висока поляна. Насочвам се към последната пейка под премигащото, като във филм на ужасите, улично осветление. Студен северен вятър разпилява косата ми. Запалвам цигара, а димът се разнася покрай мен и замъглява очите ми. Взирам се в далечината, където Луната е осветила статична фигура на мъж. Лампата над мен се включи и след секунди отново настана мрак. Силуетът се размърда и потегли устремен право към мен. За миг се разколебах, но адреналинът, който премина по цялото ми тяло ме закова на пейката, в очакване. Нетипично на излизане не взех нищо за самозащита, въпреки това съм готова за съревнование. Знак от съдбата? – не вярвам в това.  Сега съм уязвима и сама... Очакване, адреналин...

Минаваше полунощ. Очите ѝ натежаваха, но умът не ѝ даваше да заспи. Изведнъж я обгърна усещане за цялост и съвършенство. Удоволствие от ароматна прегръдка с мирис на ванилия, мускус и лек цитрусов полъх. Вратата на къщата не беше заключена. Тя я открехна, и когато влезе погледна вляво, където стоеше старото антре. Преброи до три и след това с наслада отвори широко неговите врати, където бяха наредени обувките на майка ѝ. Тя обожаваше да ги пренарежда отново… и отново, да дефилира в дългия тесен коридор, сякаш е на световния подиум и нищо друго нямаше значение.  Снимка: Pinterest Искаше ѝ се да се отдаде изцяло на този момент, затова се опита да не мисли дали това беше типичното момичешко занимание или опит да компенсира липсата, която чувстваше в живота си. Подреждаше, пренареждаше, премисляше, почистваше, изхвърляше и сякаш ставаше все по-голям хаос. Никога не успя да си обясни на какво точно се дължеше усещането за празнота в живота ѝ, което с нищо не можеш...

Една отдавна забравена певица пееше, че баба ѝ била фаталната жена, която слушала своите мечти на грамофон. Била и тра-ла-ла. Я бе, я! Елате да видите моята баба, която си пуска „Антилопа, гъзела...“ в Ютуб, и пак ще говорим кой е тра-ла-ла. Казва, че тази песен подобрявала чудесно настроението ѝ, въпреки че изобщо не я харесвала. Или с други думи баба ми е в плен на новото време и новите технологии, затова без капка срам и никаква носталгия по отминалото време е заместила грамофона със смартфон. Тази радикална промяна ѝ помага да поназвайва туй-онуй за живота извън сериалите, а именно за боравенето със сложните устройства и техните приложения, за които изрично съм я инструктирала да не актуализира. Това е така, защото преди известно време ми се обади по телефона обичайно силно обезпокоена:  -Даре, пак нещо стана с телефона ми. Инсталирах си някакви емотикони и сега цялото ми меню е разбъркано и не знам как да го оправя, а и не мога да деинсталирам приложението, което инста...

Преди време една приятелка ми сподели, че неин колега ѝ разказал за някаква ясновидка, която „много познавала“, и ми предложи да отидем да се позабавляваме, хвърляйки един небрежен поглед към утрешния ден. Как да откаже човек на такова апетитно предложение, даже не се и замислих. И докато го кажа вече пътувахме с автобус към селото на бъдещето, потрепервайки от екстаз при мисълта за срещата с баба ни Айшеко от село Врачково. Тя нямала тарифа. Вземала колкото ѝ оставиш, но в последствие разбрахме, че десет лева не ги харесвала, защото две кутии цигари ги пушила за половин ден. Тъй че настоявала минимум за 20-тачка, за да остане все пак и за хляб, ни каза тя.  Баба ни изглежда типично за жена - гледачка на нейната възраст. Косата ѝ е дълга до кръста и боядисана в оранжев цвят, която прилежно е прибрала в две дълги плитки, подаващи се под забрадката ѝ. Изражението ѝ е приветливо, а устните ѝ оформят усмивка, която показва беззъбието в устата ѝ. Облечена е с тигров шалвар и ...

„Хората, които често закъсняват са по-креативни“ , прочетох някъде из социалните мрежи наскоро. Днес се наложи да използвам градския транспорт.  Вмъквам се в последния момент в полупразния автобус,  като един истински креативен човек, и  се настанявам на първата седалка до вратата. Мястото вдясно до мен е заето от чаровна и млада дама, приблизително на моята възраст, но с леко зачервени и подпухнали очи. Изражението ѝ излъчва разочарование и апатия. Погледът ѝ е празен.  Сякаш животът ѝ е свършил. " Или е имала тежка вечер или гаджето я е зарязало", биха казали хората.  Спирам с размислите за дясностоящата и започвам да преглеждам информационния поток в интернет. Попадам на поредната лигня за Коледа и с досада изпуфтявам, извъртайки очи. Точно сега в реално-виртуалния свят започва да настава суматоха и излишна помпозност, заради предстоящите светли празници. Защо са светли – не знам, но пространството около нас е запълнено с привидно празнична украса, с фик...