DARya

След като баба ми натрупа голям арсенал от знания, относно боравенето с технологиите, започна безразборно и безспирно (а и безцелно) да обикаля виртуалното пространство. Съгласете се, че именно безцелното шляене в интернет е лишено от критичност, което прави човек по-лесно податлив на манипулация, почти както когато е влюбен. Това е страст, болестно състояние.  Често получавам от баба ми съобщения с рецепти (готварските рецепти няма да ги споменавам, защото изобилстват) за лечение, като например: „Домашна паста лекува кариеси, избелва зъбите и укрепва венците.“ Получавам и най-различни препратки към статии, със снимка на краставица например, в които е описано как с природна медицина да се лекуват рак и други болести. Или пък четиво със заглавие: „В човешкото тяло е заложена сила, която може да самолекува всичко!“ Или: „Тибетски монаси съветват: Пийте това и ще живеете толкова дълго, че ще ви писне!“ Да, досетихте се, че чета предимно и само заглавията на пратеното от баба

Ставаме сутринта. Криси е в прекрасно настроение. Това може да се тълкува по два начина – или денят ще бъде хубав, или денят ще бъде ужасен. Поглежда си учебната програма – вторият час има английски. Продължаваме деня по втория начин.  Имам заявка от Криси да играем с динозаврите. Мога ли да откажа такова апетитно предложение – не! Започваме. Разпределяме. Изясняваме си ролите. Обсъждаме стратегии. Криси включва в играта и конете. Първо започваме с установяване на пола им.    Оказа се, че повечето коне са мъжки. Е, тука пък, ако не видите някоя световна конспирация значи имате нужда от очила.  На другия ден следобед най-накрая се случи чудото, което чакахме толкова седмици – зъбът на Криси падна, докато се храни. Съобщава ми, че го е глътнал. След като установи това обаче се сгромоляса върху леглото, имитирайки безпомощно и агонизиращо състояние, защото според него зъбът е разрязал вътрешностите му и много го боли. Възползвам се от чудесната възможност да изям послед

Част от тазгодишните ми яйца. 😏🥚😎 Има от всичко по малко... за емоциите на яйцата имам предвид.

Добре ми се получи.  😏

Обобщение от днешния последен работен ден (за мен). По центъра на града се разхождат предимно гълъби. Поради липсата на трохички и семки се забелязват предимно по зелените площи. Спазват дистанция. След като един от тях се изкашля всички се разотиваха кой откъде е.  Единствените преминаващи транзит бяха три разгонени котки, след като им разтурих седянката. Спазват дистанция, но не е достатъчно. По един може, по трима - не.  Едно дете изяде няколко бързи крушета от своята майка, защото влезе в и без това неработещия фонтан. За влизане във фонтана не се глобява, само за сядане върху пейка, алооууу! Вече умирам от глад. Всичко е затворено, а пред Билла има километрична опашка, както винаги. Жадувам за един мазен дюнер с много люто, но... той все повече ще се отдалечава..., би запял Йордан Караджов.  Е, поне слънцето най-накрая разбра къде му е мястото и се настани удобно и топло нависоко. Ако бях слънце...

♈️ Овен - готов е да набие всеки, който не спазва правилата. Всяка сутрин прави инструктаж на живущите в дома му. След това с високоговорител прави същото и за живущите от входа, блока, квартала, града и вселената, и съседната вселена. Чувства се полезен. Всичко е под контрол! Скоро настоящето ще е минало и всичко ще е както преди, уверен е той. ♉️ Телец - спазва инструкциите на щаба. Не говори дори с телевизора. Самоизолирал се е с тиксо на устата за всеки случай, да не би да издаде някоя строго секретна информация, подадена му през телевизора. Учи се от Том и Джери как правилно да си мие ръцете. ♊️ Близнаци - помага на света от вкъщи, като не спира да ви засипва със съобщения с последната актуална информация по света, у нас, у вас и у съседа. В момента е най-важно цялото общество да бъде информирано с достоверна и проверена информация, а такава ще получите единствено от него, убеден е той.  ♋️Рак - самоизолира се единствено в тоалетната, където слухти дали някой от с

- Виждаш ли я? - Не. - Ей там, най-отпред е.  - А, да. Видях я.  - Баща ѝ беше кондуктор. Обичаше да си пийва. Живееше в Преслав. А тя живее горе у махалата. Беше омъжена за Ангел Опърничавия. И него го взе оная с косата. Инсулт.  - Ти разбра ли, че и Стоян е починал?  - Да, знам, Павел Манолов и той почина. Докато гледал новините нещо му прилошало и...  - Да, голям калпазанин беше той. Големи далавери въртеше мръсникът му с мръсник. Господ най-накрая го прибра при себе си.  - А Пенка помниш ли я?  - Пенка ли, коя Пенка? Ивановата ли?  - Не. Пенка бригадирката.  - А, да. И какво за нея?  - И тя почина. Животът я очука, очука и я прибра. - Животът всичките ни изхвърля един по един. - А ти, Иване, помниш ли Митко?  - Кой Митко, от казармата ли?  - Да, същият. Купиха си къща на Обори

Вариант едно:  Мисля. Премислям. Смятам.  Сравнявам. Анализирам. Претеглям силни и слаби страни,  плюсовете и минусите.  Губя излишно време и нерви.  Чета етикета.  Консултирам се.  Допитвам се.  Чета научна литература.  Научни статии.  Някакви си ревюта.  Мнения.  Отзиви.  Анализи.  Давам си време преди да взема крайното решение.  И чак тогава правя своя избор.  След време разбирам,  че това е едно от най-лошите решения,  което някога съм вземала.  Вариант две:  'земам без да мисля.  Грабя нещо на сляпо.  Дори не го оглеждам.  'се ми е таа кво ше излезе накрая.  С какво качество е.  Колко е вървежно.  Колко положителни ревюта има.  Не ме интересуват силните  и слабите му страни.  Нито кой-какво мисли.  Не питам никого.  Не се консултирам. Не казвам на никого.  Действам инстинктивно.  Импулсивно.  Безразсъдно.  Омръзнало ми е просто  от толкова вглъбяване в детайли.  Накрая се оказва, че действайки по вариант две, това е един от най-правилните избори на покупка на омекотител, к

Закъснявам за работа. Викам си такси. И то закъснява, според моите представи за бързи и яростни таксита, защото в близост до вкъщи има две пиаци. Няма значение.  В таксито (интерпретирам разговора по спомен някак):  Влизам. Казвам с досада адреса на работното си място и замлъквам. Потъвам в някакви си мои мисли за живота там. Философко мълчание едва ли не. Естествено звучи чалга и това прецаква цялата ми идилия. Започвам да се агресирам и да оглеждам обстановката и шофьора, че да го преценя и да помисля как да го заговоря в тоя контекст, но да не е твърде нападателно. Обаче пак не съм се наспала, кръста ме боли, главата ми е замотана, не искам да виждам хора и изобщо не съм в кондиция за диалог. Студено ми е и имам ужасна пъпка под носа. С други думи никак не съм комуникативна тая сутрин, затова решавам, че мълчанието е най-доброто, което мога да дам и да получа. По едно време таксиметровият шофьор прекъсва плана ми с някакъв нелогичен въпрос:  - Мога ли да попитам нещо?, е, мисля си а

Вятърът се беше унесъл в сладка следобедна дрямка. Слънцето се усмихваше свенливо отвисоко и галеше с лъчите си високите скали. Пясъкът гъделичкаше топлите и любвеобилни вълни на Морето, а Рибките танцуваха под водата и прескачаха вълните в синхрон. Белите бузки на Облаците пухкавееха безгрижно горе в Небето, а в този момент Гларусът подскачаше дяволито върху брега на Морето и през смях го подканваше да се включи в традиционната им игра:  - Хей, Моренце, ето ме – тук съм! Какво ти става? Не ме ли виждаш? Хайде, хвани ме, хвани ме… във весели игри Морето и неговите приятели прекарваха времето си заедно. Те изглеждаха толкова безгрижни, че никой не можеше да предположи, че нещо би могло да помрачи щастието им и да накара пазителите на Морето да си тръгнат.  - Само още една крачка и ще намокря самодоволната ти човка – се заканваше Морето, докато се опитваше с вълните си да достигне Гларуса. Смехът им се удряше в Скалите, а те го връщаха обратно отново и отново.

(С нищо не е злоупотребявано през този век повече, отколкото с понятието КОТКОСОЦ). Десетоаприлският ден бе мрачен и студен – денят на нейния рожден ден. Камбаните биеха тържествено – чиста случайност. С глава, сгушена в големия, плетен шал тя се шмугна в жилищния вход. Лъхна я мирис на нафталин, сяра и лучена манджа – това значеше само едно – силно централизиране на хора от третата възраст. Радина живееше на седмия етаж. Запъти се нагоре по стълбите. Стените бяха облепени със стари плакати с космати муцуни – някой психопат навярно бе извършил това безумие някога… преди да остарее или полудее, а може би и след това. По пътя нагоре Радина срещаше мнозина от косматите – те бяха съвсем истински.  Жилищният вход напомняше на филм на ужасите. Тя го наричаше КОТКОВХОД. Косматите бяха окупирали междуетажното пространство и се взираха подозрително в нея, докато преминаваше покрай тях. Котките бяха така позиционирани, че очите им можеха да следят всяка крачка на преминаващите