DARya

Замисляли ли сте се, че Бъдни вечер щеше да е поредния скапан ден, ако на трапезата не присъстваха содена питка, боб, чушки с ориз, кромид лук и глава чесън? Коледа без прасе, без меденки, греяно вино, сарми, капама, елха…, би била просто типичният работен ден. А Нова година представяте ли си я като ден като всички останали – без фойерверки, шампанско, баница с късмети, речта на президента и дунавското хоро? Не, нали? И сега ще кажете, че удоволствието от празника (яденето и пиенето) е по-важно всичко останало, и че празниците са точно затова – да се наядем и напием. Да, добре! Знаем, че на Бъдни вечер задължително се приготвят нечетен брои постни ястия, а сутринта на 24-ти се закусва с препечена филийка с луканка или принцеса с кайма. Идилия! Традициите обикновено са плод на историята, а ако не ги спазваме ни гони чувство за вина или усещане за прокоба. Всичко е пълна бутафория. Коледа, например, навлиза през IV век, когато папа Юлий I наредил 25 декември да бъде празниче

Покрай светлите рождественски празници ме беше обзела обичайната еуфория. На моменти леко досадна. Бях излязла на тазгодишен коледен шопинг за поредното безразборно и безсмислено харчене на пари. Торбите вече бяха пълни с най-различни коледни вълшебства и беше време да се прибера у дома. Навън отдавна беше тъмно. Прехвърчаше сняг. От онзи пухкавия, който кара сърцето да се вълнува. Който въпреки че охлажда тялото – стопля душата, защото навява усещане за уют, за семейство... Коледните курабийки на мама и хубавото червено вино на тате. Топлите плетени терлици на баба и поучителните истории на дядо. Хармония между братя и сестри. Усещане за обич, за цялост... Всички дружно на трапезата... щастливи, че са заедно.  По пътя се натъкнах на едно момиче, седнало на пейка във вече побелелия парк. Какво пък правеше това хлапе в този студ и мрак върху мократа ледена пейка, си помислих.  Вървях бавно към нея. След като се приближих достатъчно близо спрях и втренчих поглед в лицето ѝ за да

В края на всеки сезон има съревнование, подготвено за онези гладни за приключения души. Съревнование между вятъра и тишината. Надпревара между слънчевите лъчи и гъстите облаци. Борба между светлината и мрака.  Прелъстяването на белите снежинки от капчиците дъжд.  Съперничеството между кокичето и хризантемата.  В своето начало всеки сезон се разгръща, за да може в края да покаже най-доброто от себе си. Да изтъкне своето безпрецедентно съвършенство .  Всеки сезон е уникален, неповторим, различен от другите. И най-важното - незаменим. Също както хората… и звездите, и планините. Подобно на горите и моментите, които карат душата да се чувства цяла или пък я начупват на парченца, а след това никога не би могла да бъде същата. Някои неща не биха могли да бъдат част от живота ни отново… по същия начин, на същото място, със същата (скрита) обаятелност. Няколко минути (не)внимание. И няколко кадъра, които да докажат съществуването им там и тогава… някога. Красотата на гъбите се крие

Автобусът на мълчанието е автобус на преосмислянето. Ретроспекция, равносметка, но не новогодишна, не и с положителен аспект. Въпреки това приоритетите трябва да се пренареждат.  Любовта лесно се превръща в омраза единствено там, където никога не я е имало. Няма значение кой ще излезе победител и какъв ще бъде развоят на събитията.   Когато двама души започнат да воюват посредством възможностите на писаните правила, тогава със сигурност можем да кажем, че са стигнали дъното на взаимоотношенията си.  Хаос няма единствено на белия лист хартия, до момента в който предстои да бъде напечатано поредното законово постановление. Поредната жажда за мъст. Поредната преднамерена ситуация. Поредното доказателство за нищожествата, които живет вътре в нас. Поредната недоизмислена алинея.  Поредната безсмислена главоблъсканица и неуспешен опит за пренареждане на Рубик. Винаги най-потърпевщите са невинните, а за тях няма значение спорът по същество.  "Истината най-трудно се

На раздяла ще ви подаря аромат, но не от цветята, а от аромата на онази градина, дълбоко в сърцето, където всеки запазва време за една последна творба.  Лятото е сезонът, през който стъпалата в университета имат достатъчно време да осмислят случилото се през изминалата учебна година и на есен отново с нови сили да се подредят в добре познатата ни йерархична стълбица на знанието, простираща се чак до петия етаж.  Ако стъпалата можеха да говорят какво ли щяха да ни разкажат? „През живота си сме ставали свидетели на много и най-различни истории. Някой от тях са впечатляващи, други са пример за останалите, въпреки че не винаги се говори за тях. Има и такива, които никога не успяхме да запомним, но е факт, че много от обувките, които преминаваха през нас нямаха куража да продължат нагоре, защото преди да се срещнем те вече бяха обезличени и не намираха смисъл в предизвикателствата, нито имаха желание да натрупат нови знания и опит, с които да се изкачат нагоре. Не виж

Това лято не успях да изпратя малкия безнадежден случай на някоя научна експедиция, въпреки че бих го направила с голямо удоволствие. И на Марс дори ще го пусна, само да поиска, но не иска, това е проблемът. След като никой не чу молитвите ми се наложи по цял ден да бришим по площадките и да дебнем неволите, за да не ни издебнат те. Не мога да повярвам, че ще го кажа със сълзи на очите, но ваканцията е към своя край, за жалост.  Накратко през лятото ежедневието ни преминаваше така: Малкият безнадежден случай не спря да си нанася леки, средни и тежки телесни повреди. Въпреки това не забелязах сериозни изменения върху онази част от мозъка, която отговаря за фазата на дълбокия сън. Тъй и не се научи това дете кога да се събужда от сън  –  да става след изгрев слънце през лятото, а през зимата преди да се е съмнало.  То цяло лято не спря да се влачи след мен. Влезем в някой магазин да си купя нещо, с което да се почувствам човек, а то: Оф, та оф...  - Абе, я трай

Лятото е сезонът, през който срещаме повече усмихнати лица, отколкото през който ѝ да е друг сезон. По презумпция българинът свързва горещите летни дни с дългоочакваната отпуска, която ще изкара на далавера в някой хотел.  Подготовката за Морето всяка година включва закупуването на нови бански в крак с модните тенденции. Рокли, джапанки, шапки и лосиони за тен, като преди това бронзовият загар е поддържан с помощта на ултравиолетовите лъчи на солариума.  Сезонът на почивките отдавна е открит и със сигурност няма да е лишен от ентусиазирани плажуващи по родното черноморие.  Още през студените месеци голяма част от българите са направили своите резервации на местата, където предпочитат да отпочинат. Мъжете старателно са се обезкосмили при козметиците на своите съпруги, а те пък от своя страна са си направили специален маникюр и педикюр за повода (нещо морско – някое делфинче, мидичка, рапанче), които задължително показват в социалните мрежи със снимка с полузаровени крака в

Днес евродепутатите едва не стигнаха до бой, докато обсъждаха как да обединят двата парламента на ЕС в Брюксел и Страсбург. Дебатът ги раздели на две групи. Едната настояваше Европарламента да измести базата си на Луната, а другите бяха категорични, че трябва да бъде изнесена в дълбините на земното ядро.  Докато повече от 12 часа дебатираха разгорещено високия разход, който плащат данъкоплатците, за да поддържат двата парламента на ЕС, маскирана с противогаз бълха нахлу в парламента и създаде смут и паника сред костюмарите с бради и мустаци, от които не всички мъже.  Евродепутатите бързо заровиха томахавките, а някои от тях събуха лачените си обувки, с които се опитаха да ликвидират бълхата. Миризмата от цигарен дим се смеси с аромата на спарени чорапи. Евродепутатите толкова се бяха вживели в ролята си на ликвидатори, че вместо да заковат бълхата върху трибуната, направиха силен вятър, от който цигарата на нашия представител угасна. Това разроши спретнатата му прическа и разкопча

Служители от ретроградния Меркурий създадоха смут и паника сред българските граждани, след като решиха да си отмъстят за лошото име, което са им лепнали шепа астролози, както и за символиката, която според тях е опетнила името им с излишни суеверия и фатализъм. Те категорично отрекоха да имат връзка с хакването на метлата на чистачката на коридорите в Пародийната агенция, накратко НАП. GIF: tenor.com Служители на ретроградния Меркурий разпространиха данни по медиите за известни и не толкова известни, но суеверни политици, прокурори, министри, кметски чада и пр. Те посещавали всякакви врачки, баячки, знахарки и обирачки, практикуващи на територията на държавата ни, която е известна с лошата си репутация и заема дъното на всички класации, но пък е с най-голямо самочувствие, особено след сделката за изтребителите F 16, които дори и господин Америка не знае кога ще ги изстреля насам. Служителите от Ретроградния издадоха пикантни подробности около посещенията на някои видни полити

Горещ юлски ден. В късния следобед седя на пейка в парка. Наоколо играят три-четири деца, а техните майки чоплят семки и пушат цигари необезпокоявани. По пейките има предимно възрастни хора. Вниманието ми за кратко привличат група тийнейджъри, седнали с рещу мен. Всеки от тях е с телефон в ръка. Цъкат нещо върху екраните на смартфоните и обсъждат помежду си видяното във виртуалното пространство. Позират, снимат се, смеят се звучно и пушат цигари, гледайки в мобилните устройства. Изображение: Jean Jullien Измествам погледа си вляво от от тях, където на съседната пейка са се настанили двама влюбени, които видимо смущават с разкрепостеното си поведение присъстващите баби и дядовци наоколо. -Еее, ще се изядат! Бива ли такова нещо? -Нямат ли си къщи тия двама млади? - дочувам разговор на две баби, седящи вдясно до мен и едната добавя - никакво възпитание и ценности нямат днешните деца - поредният отегчителен диалог, на който неволно ставам свидетел. В далечината, почти незабе