Darya

♈️ Овен - готов е да набие всеки, който не спазва правилата. Всяка сутрин прави инструктаж на живущите в дома му. След това с високоговорител прави същото и за живущите от входа, блока, квартала, града и вселената, и съседната вселена. Чувства се полезен. Всичко е под контрол! Скоро настоящето ще е минало и всичко ще е както преди, уверен е той. ♉️ Телец - спазва инструкциите на щаба. Не говори дори с телевизора. Самоизолирал се е с тиксо на устата за всеки случай, да не би да издаде някоя строго секретна информация, подадена му през телевизора. Учи се от Том и Джери как правилно да си мие ръцете. ♊️ Близнаци - помага на света от вкъщи, като не спира да ви засипва със съобщения с последната актуална информация по света, у нас, у вас и у съседа. В момента е най-важно цялото общество да бъде информирано с достоверна и проверена информация, а такава ще получите единствено от него, убеден е той.  ♋️Рак - самоизолира се единствено в тоалетната, където слухти дали някой ...

- Виждаш ли я? - Не. - Ей там, най-отпред е.  - А, да. Видях я.  - Баща ѝ беше кондуктор. Обичаше да си пийва. Живееше в Преслав. А тя живее горе у махалата. Беше омъжена за Ангел Опърничавия. И него го взе оная с косата. Инсулт.  - Ти разбра ли, че и Стоян е починал?  - Да, знам, Павел Манолов и той почина. Докато гледал новините нещо му прилошало и...  - Да, голям калпазанин беше той. Големи далавери въртеше мръсникът му с мръсник. Господ най-накрая го прибра при себе си.  - А Пенка помниш ли я?  - Пенка ли, коя Пенка? Ивановата ли?  - Не. Пенка бригадирката.  - А, да. И какво за нея?  - И тя почина. Животът я очука, очука и я прибра. - Животът всичките ни изхвърля един по един. - А ти, Иване, помниш ли Митко?  - Кой Митко, от казармата ...

Вятърът се беше унесъл в сладка следобедна дрямка. Слънцето се усмихваше свенливо отвисоко и галеше с лъчите си високите скали. Пясъкът гъделичкаше топлите и любвеобилни вълни на Морето, а Рибките танцуваха под водата и прескачаха вълните в синхрон. Белите бузки на Облаците пухкавееха безгрижно горе в Небето, а в този момент Гларусът подскачаше дяволито върху брега на Морето и през смях го подканваше да се включи в традиционната им игра:  - Хей, Моренце, ето ме – тук съм! Какво ти става? Не ме ли виждаш? Хайде, хвани ме, хвани ме… във весели игри Морето и неговите приятели прекарваха времето си заедно. Те изглеждаха толкова безгрижни, че никой не можеше да предположи, че нещо би могло да помрачи щастието им и да накара пазителите на Морето да си тръгнат.  - Само още една крачка и ще намокря самодоволната ти човка – се заканваше Морето, докато се опитваше с вълните си да достигне Гларуса. Смехът им се удряше в Скалите, а те го връщаха обратно отново ...

(С нищо не е злоупотребявано през този век повече, отколкото с понятието КОТКОСОЦ). Десетоаприлският ден бе мрачен и студен – денят на нейния рожден ден. Камбаните биеха тържествено – чиста случайност. С глава, сгушена в големия, плетен шал тя се шмугна в жилищния вход. Лъхна я мирис на нафталин, сяра и лучена манджа – това значеше само едно – силно централизиране на хора от третата възраст. Радина живееше на седмия етаж. Запъти се нагоре по стълбите. Стените бяха облепени със стари плакати с космати муцуни – някой психопат навярно бе извършил това безумие някога… преди да остарее или полудее, а може би и след това. По пътя нагоре Радина срещаше мнозина от косматите – те бяха съвсем истински.  Жилищният вход напомняше на филм на ужасите. Тя го наричаше КОТКОВХОД. Косматите бяха окупирали междуетажното пространство и се взираха подозрително в нея, докато преминаваше покрай тях. Котките бяха така позиционирани, че очите им можеха да следят всяка крачка на преминаващ...

Телефонът с шайба седеше върху масичката във всекидневната, а до него  – в библиотеката, беше заел почетно място големият стар указател . 12-годишната Радина понякога запълваше свободното си време като го разглеждаше многократно.  Знаеше наизуст хронологичния ред на номерата на всички съседи и изпитваше гордост, когато стигнеше до телефонния номер на своето семейство.  Понякога експериментираше, като го набираше от домашния телефон, за да разбере какво ще се случи, когато звънне сама на себе си, но повечето пъти резултатът беше един и същ – 3-13-41 – последва кратък сигнал и връзката се разпадна.  Опита пак – 3-13-41 – явно днес нямаше да може да проведе смислен разговор с някого по телефона, затова Радина отиде в детската си стая и започна да разглежда отново любимите си вестници и списания. Когато ѝ доскучаеше, вземаше тетрадка и химикал и измисляше сценарий за предаването, на което тя бе водеща. Добре ѝ се получаваше и никак не обичаше някой да прекъсва...

Замисляли ли сте се, че Бъдни вечер щеше да е поредния скапан ден, ако на трапезата не присъстваха содена питка, боб, чушки с ориз, кромид лук и глава чесън? Коледа без прасе, без меденки, греяно вино, сарми, капама, елха…, би била просто типичният работен ден. А Нова година представяте ли си я като ден като всички останали – без фойерверки, шампанско, баница с късмети, речта на президента и дунавското хоро? Не, нали? И сега ще кажете, че удоволствието от празника (яденето и пиенето) е по-важно всичко останало, и че празниците са точно затова – да се наядем и напием. Да, добре! Знаем, че на Бъдни вечер задължително се приготвят нечетен брои постни ястия, а сутринта на 24-ти се закусва с препечена филийка с луканка или принцеса с кайма. Идилия! Традициите обикновено са плод на историята, а ако не ги спазваме ни гони чувство за вина или усещане за прокоба. Всичко е пълна бутафория. Коледа, например, навлиза през IV век, когато папа Юлий I наредил 25 декември да бъде празниче...

Покрай светлите рождественски празници ме беше обзела обичайната еуфория. На моменти леко досадна. Бях излязла на тазгодишен коледен шопинг за поредното безразборно и безсмислено харчене на пари. Торбите вече бяха пълни с най-различни коледни вълшебства и беше време да се прибера у дома. Навън отдавна беше тъмно. Прехвърчаше сняг. От онзи пухкавия, който кара сърцето да се вълнува. Който въпреки че охлажда тялото – стопля душата, защото навява усещане за уют, за семейство... Коледните курабийки на мама и хубавото червено вино на тате. Топлите плетени терлици на баба и поучителните истории на дядо. Хармония между братя и сестри. Усещане за обич, за цялост... Всички дружно на трапезата... щастливи, че са заедно.  По пътя се натъкнах на едно момиче, седнало на пейка във вече побелелия парк. Какво пък правеше това хлапе в този студ и мрак върху мократа ледена пейка, си помислих.  Вървях бавно към нея. След като се приближих достатъчно близо спрях и втренчих поглед в лицет...

В края на всеки сезон има съревнование, подготвено за онези гладни за приключения души. Съревнование между вятъра и тишината. Надпревара между слънчевите лъчи и гъстите облаци. Борба между светлината и мрака.  Прелъстяването на белите снежинки от капчиците дъжд.  Съперничеството между кокичето и хризантемата.  В своето начало всеки сезон се разгръща, за да може в края да покаже най-доброто от себе си. Да изтъкне своето безпрецедентно съвършенство .  Всеки сезон е уникален, неповторим, различен от другите. И най-важното - незаменим. Също както хората… и звездите, и планините. Подобно на горите и моментите, които карат душата да се чувства цяла или пък я начупват на парченца, а след това никога не би могла да бъде същата. Някои неща не биха могли да бъдат част от живота ни отново… по същия начин, на същото място, със същата (скрита) обаятелност. Няколко минути (не)внимание. И няколко кадъра, които да докажат съществуването им там и тогава… някога. Красотата...

Автобусът на мълчанието е автобус на преосмислянето. Ретроспекция, равносметка, но не новогодишна, не и с положителен аспект. Въпреки това приоритетите трябва да се пренареждат.  Любовта лесно се превръща в омраза единствено там, където никога не я е имало. Няма значение кой ще излезе победител и какъв ще бъде развоят на събитията.   Когато двама души започнат да воюват посредством възможностите на писаните правила, тогава със сигурност можем да кажем, че са стигнали дъното на взаимоотношенията си.  Хаос няма единствено на белия лист хартия, до момента в който предстои да бъде напечатано поредното законово постановление. Поредната жажда за мъст. Поредната преднамерена ситуация. Поредното доказателство за нищожествата, които живет вътре в нас. Поредната недоизмислена алинея.  Поредната безсмислена главоблъсканица и неуспешен опит за пренареждане на Рубик. Винаги най-потърпевщите са невинните, а за тях няма значение спорът по същество.  "Ист...