Публикации

Зодиите под карантина

♈️ Овен - готов е да набие всеки, който не спазва правилата. Всяка сутрин прави инструктаж на живущите в дома му. След това с високоговорител прави същото и за живущите от входа, блока, квартала, града и вселената, и съседната вселена. Чувства се полезен. Всичко е под контрол! Скоро настоящето ще е минало и всичко ще е както преди, уверен е той. ♉️ Телец - спазва инструкциите на щаба. Не говори дори с телевизора. Самоизолирал се е с тиксо на устата за всеки случай, да не би да издаде някоя строго секретна информация, подадена му през телевизора. Учи се от Том и Джери как правилно да си мие ръцете. ♊️ Близнаци - помага на света от вкъщи, като не спира да ви засипва със съобщения с последната актуална информация по света, у нас, у вас и у съседа. В момента е най-важно цялото общество да бъде информирано с достоверна и проверена информация, а такава ще получите единствено от него, убеден е той.  ♋️Рак - самоизолира се единствено в тоалетната, където слухти дали някой от с

До после, Приятелю...

Изображение
- Виждаш ли я? - Не. - Ей там, най-отпред е.  - А, да. Видях я.  - Баща ѝ беше кондуктор. Обичаше да си пийва. Живееше в Преслав. А тя живее горе у махалата. Беше омъжена за Ангел Опърничавия. И него го взе оная с косата. Инсулт.  - Ти разбра ли, че и Стоян е починал?  - Да, знам, Павел Манолов и той почина. Докато гледал новините нещо му прилошало и...  - Да, голям калпазанин беше той. Големи далавери въртеше мръсникът му с мръсник. Господ най-накрая го прибра при себе си.  - А Пенка помниш ли я?  - Пенка ли, коя Пенка? Ивановата ли?  - Не. Пенка бригадирката.  - А, да. И какво за нея?  - И тя почина. Животът я очука, очука и я прибра. - Животът всичките ни изхвърля един по един. - А ти, Иване, помниш ли Митко?  - Кой Митко, от казармата ли?  - Да, същият. Купиха си къща на Обори

Накратко за изборите в живота ми:

Вариант едно:  Мисля. Премислям. Смятам.  Сравнявам. Анализирам. Претеглям силни и слаби страни,  плюсовете и минусите.  Губя излишно време и нерви.  Чета етикета.  Консултирам се.  Допитвам се.  Чета научна литература.  Научни статии.  Някакви си ревюта.  Мнения.  Отзиви.  Анализи.  Давам си време преди да взема крайното решение.  И чак тогава правя своя избор.  След време разбирам,  че това е едно от най-лошите решения,  което някога съм вземала.  Вариант две:  'земам без да мисля.  Грабя нещо на сляпо.  Дори не го оглеждам.  'се ми е таа кво ше излезе накрая.  С какво качество е.  Колко е вървежно.  Колко положителни ревюта има.  Не ме интересуват силните  и слабите му страни.  Нито кой-какво мисли.  Не питам никого.  Не се консултирам. Не казвам на никого.  Действам инстинктивно.  Импулсивно.  Безразсъдно.  Омръзнало ми е просто  от толкова вглъбяване в детайли.  Накрая се оказва, че действайки по вариант две, това е един от най-правилните избори на покупка на омекотител, к

В таксито

Закъснявам за работа. Викам си такси. И то закъснява, според моите представи за бързи и яростни таксита, защото в близост до вкъщи има две пиаци. Няма значение.  В таксито (интерпретирам разговора по спомен някак):  Влизам. Казвам с досада адреса на работното си място и замлъквам. Потъвам в някакви си мои мисли за живота там. Философко мълчание едва ли не. Естествено звучи чалга и това прецаква цялата ми идилия. Започвам да се агресирам и да оглеждам обстановката и шофьора, че да го преценя и да помисля как да го заговоря в тоя контекст, но да не е твърде нападателно. Обаче пак не съм се наспала, кръста ме боли, главата ми е замотана, не искам да виждам хора и изобщо не съм в кондиция за диалог. Студено ми е и имам ужасна пъпка под носа. С други думи никак не съм комуникативна тая сутрин, затова решавам, че мълчанието е най-доброто, което мога да дам и да получа. По едно време таксиметровият шофьор прекъсва плана ми с някакъв нелогичен въпрос:  - Мога ли да попитам нещо?, е, мисля си а

Гневът на Морето и неговите пазители

Изображение
Вятърът се беше унесъл в сладка следобедна дрямка. Слънцето се усмихваше свенливо отвисоко и галеше с лъчите си високите скали. Пясъкът гъделичкаше топлите и любвеобилни вълни на Морето, а Рибките танцуваха под водата и прескачаха вълните в синхрон. Белите бузки на Облаците пухкавееха безгрижно горе в Небето, а в този момент Гларусът подскачаше дяволито върху брега на Морето и през смях го подканваше да се включи в традиционната им игра:  - Хей, Моренце, ето ме – тук съм! Какво ти става? Не ме ли виждаш? Хайде, хвани ме, хвани ме… във весели игри Морето и неговите приятели прекарваха времето си заедно. Те изглеждаха толкова безгрижни, че никой не можеше да предположи, че нещо би могло да помрачи щастието им и да накара пазителите на Морето да си тръгнат.  - Само още една крачка и ще намокря самодоволната ти човка – се заканваше Морето, докато се опитваше с вълните си да достигне Гларуса. Смехът им се удряше в Скалите, а те го връщаха обратно отново и отново.

КОТКОСОЦ*

Изображение
(С нищо не е злоупотребявано през този век повече, отколкото с понятието КОТКОСОЦ). Десетоаприлският ден бе мрачен и студен – денят на нейния рожден ден. Камбаните биеха тържествено – чиста случайност. С глава, сгушена в големия, плетен шал тя се шмугна в жилищния вход. Лъхна я мирис на нафталин, сяра и лучена манджа – това значеше само едно – силно централизиране на хора от третата възраст. Радина живееше на седмия етаж. Запъти се нагоре по стълбите. Стените бяха облепени със стари плакати с космати муцуни – някой психопат навярно бе извършил това безумие някога… преди да остарее или полудее, а може би и след това. По пътя нагоре Радина срещаше мнозина от косматите – те бяха съвсем истински.  Жилищният вход напомняше на филм на ужасите. Тя го наричаше КОТКОВХОД. Косматите бяха окупирали междуетажното пространство и се взираха подозрително в нея, докато преминаваше покрай тях. Котките бяха така позиционирани, че очите им можеха да следят всяка крачка на преминаващите

Сънят

Изображение
Телефонът с шайба седеше върху масичката във всекидневната, а до него  – в библиотеката, беше заел почетно място големият стар указател . 12-годишната Радина понякога запълваше свободното си време като го разглеждаше многократно.  Знаеше наизуст хронологичния ред на номерата на всички съседи и изпитваше гордост, когато стигнеше до телефонния номер на своето семейство.  Понякога експериментираше, като го набираше от домашния телефон, за да разбере какво ще се случи, когато звънне сама на себе си, но повечето пъти резултатът беше един и същ – 3-13-41 – последва кратък сигнал и връзката се разпадна.  Опита пак – 3-13-41 – явно днес нямаше да може да проведе смислен разговор с някого по телефона, затова Радина отиде в детската си стая и започна да разглежда отново любимите си вестници и списания. Когато ѝ доскучаеше, вземаше тетрадка и химикал и измисляше сценарий за предаването, на което тя бе водеща. Добре ѝ се получаваше и никак не обичаше някой да прекъсва играта ѝ точно, до

Коледни мемоари

Изображение
Замисляли ли сте се, че Бъдни вечер щеше да е поредния скапан ден, ако на трапезата не присъстваха содена питка, боб, чушки с ориз, кромид лук и глава чесън? Коледа без прасе, без меденки, греяно вино, сарми, капама, елха…, би била просто типичният работен ден. А Нова година представяте ли си я като ден като всички останали – без фойерверки, шампанско, баница с късмети, речта на президента и дунавското хоро? Не, нали? И сега ще кажете, че удоволствието от празника (яденето и пиенето) е по-важно всичко останало, и че празниците са точно затова – да се наядем и напием. Да, добре! Знаем, че на Бъдни вечер задължително се приготвят нечетен брои постни ястия, а сутринта на 24-ти се закусва с препечена филийка с луканка или принцеса с кайма. Идилия! Традициите обикновено са плод на историята, а ако не ги спазваме ни гони чувство за вина или усещане за прокоба. Всичко е пълна бутафория. Коледа, например, навлиза през IV век, когато папа Юлий I наредил 25 декември да бъде празниче