Публикации

Съревнование между сезоните

Изображение
В края на всеки сезон има съревнование, подготвено за онези гладни за приключения души. Съревнование между вятъра и тишината. Надпревара между слънчевите лъчи и гъстите облаци. Борба между светлината и мрака.  Прелъстяването на белите снежинки от капчиците дъжд.  Съперничеството между кокичето и хризантемата.  В своето начало всеки сезон се разгръща, за да може в края да покаже най-доброто от себе си. Да изтъкне своето безпрецедентно съвършенство .  Всеки сезон е уникален, неповторим, различен от другите. И най-важното - незаменим. Също както хората… и звездите, и планините. Подобно на горите и моментите, които карат душата да се чувства цяла или пък я начупват на парченца, а след това никога не би могла да бъде същата. Някои неща не биха могли да бъдат част от живота ни отново… по същия начин, на същото място, със същата (скрита) обаятелност. Няколко минути (не)внимание. И няколко кадъра, които да докажат съществуването им там и тогава… някога. Красотата...

Автобусът на мълчанието

Изображение
Автобусът на мълчанието е автобус на преосмислянето. Ретроспекция, равносметка, но не новогодишна, не и с положителен аспект. Въпреки това приоритетите трябва да се пренареждат.  Любовта лесно се превръща в омраза единствено там, където никога не я е имало. Няма значение кой ще излезе победител и какъв ще бъде развоят на събитията.   Когато двама души започнат да воюват посредством възможностите на писаните правила, тогава със сигурност можем да кажем, че са стигнали дъното на взаимоотношенията си.  Хаос няма единствено на белия лист хартия, до момента в който предстои да бъде напечатано поредното законово постановление. Поредната жажда за мъст. Поредната преднамерена ситуация. Поредното доказателство за нищожествата, които живет вътре в нас. Поредната недоизмислена алинея.  Поредната безсмислена главоблъсканица и неуспешен опит за пренареждане на Рубик. Винаги най-потърпевщите са невинните, а за тях няма значение спорът по същество.  "Ист...

Ако стъпалата в университета можеха да говорят...

На раздяла ще ви подаря аромат, но не от цветята, а от аромата на онази градина, дълбоко в сърцето, където всеки запазва време за една последна творба.  Лятото е сезонът, през който стъпалата в университета имат достатъчно време да осмислят случилото се през изминалата учебна година и на есен отново с нови сили да се подредят в добре познатата ни йерархична стълбица на знанието, простираща се чак до петия етаж.  Ако стъпалата можеха да говорят какво ли щяха да ни разкажат? „През живота си сме ставали свидетели на много и най-различни истории. Някой от тях са впечатляващи, други са пример за останалите, въпреки че не винаги се говори за тях. Има и такива, които никога не успяхме да запомним, но е факт, че много от обувките, които преминаваха през нас нямаха куража да продължат нагоре, защото преди да се срещнем те вече бяха обезличени и не намираха смисъл в предизвикателствата, нито имаха желание да натрупат нови знания и опит, с които да се изкачат нагор...

Ваканционни премеждия

Изображение
Това лято не успях да изпратя малкия безнадежден случай на някоя научна експедиция, въпреки че бих го направила с голямо удоволствие. И на Марс дори ще го пусна, само да поиска, но не иска, това е проблемът. След като никой не чу молитвите ми се наложи по цял ден да бришим по площадките и да дебнем неволите, за да не ни издебнат те. Не мога да повярвам, че ще го кажа със сълзи на очите, но ваканцията е към своя край, за жалост.  Накратко през лятото ежедневието ни преминаваше така: Малкият безнадежден случай не спря да си нанася леки, средни и тежки телесни повреди. Въпреки това не забелязах сериозни изменения върху онази част от мозъка, която отговаря за фазата на дълбокия сън. Тъй и не се научи това дете кога да се събужда от сън  –  да става след изгрев слънце през лятото, а през зимата преди да се е съмнало.  То цяло лято не спря да се влачи след мен. Влезем в някой магазин да си купя нещо, с което да се почувствам човек, а то: Оф, та оф......

На море? Благодаря, ама друг път

Изображение
Лятото е сезонът, през който срещаме повече усмихнати лица, отколкото през който ѝ да е друг сезон. По презумпция българинът свързва горещите летни дни с дългоочакваната отпуска, която ще изкара на далавера в някой хотел.  Подготовката за Морето всяка година включва закупуването на нови бански в крак с модните тенденции. Рокли, джапанки, шапки и лосиони за тен, като преди това бронзовият загар е поддържан с помощта на ултравиолетовите лъчи на солариума.  Сезонът на почивките отдавна е открит и със сигурност няма да е лишен от ентусиазирани плажуващи по родното черноморие.  Още през студените месеци голяма част от българите са направили своите резервации на местата, където предпочитат да отпочинат. Мъжете старателно са се обезкосмили при козметиците на своите съпруги, а те пък от своя страна са си направили специален маникюр и педикюр за повода (нещо морско – някое делфинче, мидичка, рапанче), които задължително показват в социалните мрежи със снимка с полуза...

Бълха нахлу в Европарламента

Изображение
Днес евродепутатите едва не стигнаха до бой, докато обсъждаха как да обединят двата парламента на ЕС в Брюксел и Страсбург. Дебатът ги раздели на две групи. Едната настояваше Европарламента да измести базата си на Луната, а другите бяха категорични, че трябва да бъде изнесена в дълбините на земното ядро.  Докато повече от 12 часа дебатираха разгорещено високия разход, който плащат данъкоплатците, за да поддържат двата парламента на ЕС, маскирана с противогаз бълха нахлу в парламента и създаде смут и паника сред костюмарите с бради и мустаци, от които не всички мъже.  Евродепутатите бързо заровиха томахавките, а някои от тях събуха лачените си обувки, с които се опитаха да ликвидират бълхата. Миризмата от цигарен дим се смеси с аромата на спарени чорапи. Евродепутатите толкова се бяха вживели в ролята си на ликвидатори, че вместо да заковат бълхата върху трибуната, направиха силен вятър, от който цигарата на нашия представител угасна. Това разроши спретнатата му прическа и...

Ретроградният Меркурий също ни хакна

Изображение
Служители от ретроградния Меркурий създадоха смут и паника сред българските граждани, след като решиха да си отмъстят за лошото име, което са им лепнали шепа астролози, както и за символиката, която според тях е опетнила името им с излишни суеверия и фатализъм. Те категорично отрекоха да имат връзка с хакването на метлата на чистачката на коридорите в Пародийната агенция, накратко НАП. GIF: tenor.com Служители на ретроградния Меркурий разпространиха данни по медиите за известни и не толкова известни, но суеверни политици, прокурори, министри, кметски чада и пр. Те посещавали всякакви врачки, баячки, знахарки и обирачки, практикуващи на територията на държавата ни, която е известна с лошата си репутация и заема дъното на всички класации, но пък е с най-голямо самочувствие, особено след сделката за изтребителите F 16, които дори и господин Америка не знае кога ще ги изстреля насам. Служителите от Ретроградния издадоха пикантни подробности около посещенията на някои видни полити...

Национална агенция за пародия

Изображение
Част от депутатите получиха силни панически атаки, след като станаха свидетели на невиждано представление на безизвестен вълшебник, който направи фокус и показа сериозни познания в областта на вещерството. Вълшебникът извърши онлайн процедура за хлъзгав под в коридорите на Националната агенция за пародия, накратко НАП. Когато премиерът на страната разбра за случая заяви, че вълшебникът имал способности, доказвали високата компетентност на българските специалисти в областта на фокусите, както и високото ниво на университетите в страната, които според общественото мнение също функционират някак на магия. Премиерът сподели, че вълшебниците са предпочитани кадри за всички управленски нива в страната.  Снимка: storyblocks.com По-късно служителите на Пародийната агенция излязоха по патерици на протест и заявиха, че това вмешателство е равносилно с кощунство и терор, като се заканиха, че ще си търсят правата, ама на Куково лято. Протестът се предаваше на живо във Фейсбук. Прот...

Седмичен (funny) хороскоп

Изображение
Овен   Вие сте една тиха, скромна и любвеобвилна личност, но само вие си знаете това, околните са на друго мнение.  Телец   Медузите издават повече звуци от вас. Тази седмица ще бъдете в пика на безмълвието си, което ще доведе до необратими последици за човечеството.  Близнаци  Добри приятели ще ви завлачат на почивка, която всъщност ще се окаже в центъра на някой цигански битак. В крайна сметка оттам вместо с нови шалвари ще тръгнете без ролекса си. Ако не е това, друго ще е.  Рак  Късметът ще е с вас, но не и през тази седмица, нито през този месец, година или живот. Въпреки това не се отчайвайте и свършете най-накрая нещо полезно - направете на половинката си палачинки без брашно и яйца. Лъв   Какъвто беше хороскопът ви вчера, такъв ще е и днес, такъв ще е и утре. Не очаквайте от звездите всеки ден да ви го разнообразяват.  Дева   Тази седмица ще бъде прекрасна и полз...

Смисълът

Изображение
- Напоследък често сънувам все различни сънища, но има един, който се повтаря. Всяка нощ. В момента, в който затворя очи се озовавам седнала върху облак, а усещането, което изпитвам ми напомня на така познатото безгрижие през детството – Радина погледна нагоре с поглед, изпълнен със спомени и продължи – сънувам, че въпреки жаркото слънце, изведнъж започва силна буря и облакът под краката ми бързо изчезва. Падам върху най-високия небостъргач, което ме кара да изпитвам страх... от неизвестното. Дълго се лутам в търсене на правилния път към входа, който води към вътрешната част на небостъргача. Когато най-накрая намирам стълбище, започвам да слизам надолу, а между етажите се сблъсквам с много и най-различни хора. Преминавам през много трудности и неведнъж искам да се откажа.  Така е в живота – мърморят някои от обитателите, настанили се удобно наоколо – ти да не мислеше, че ще е лесно? Опитвам се да помогна на който с каквото мога и да оставя нещо след себе си, с което бих улес...

Натрапване

Изображение
11 ноември. 23.23 часа. Не мога да заспя, имам нужда от движение, от живот. Искам да предизвикам съдбата, защото усещам как рутината бавно ме погубва, а бездействието бавно убива същността ми. Нахлузвам любимото тъмносиньо палто и се спускам по булевард Септемврийски, посока градинката на улица Висока поляна. Насочвам се към последната пейка под премигащото, като във филм на ужасите, улично осветление. Студен северен вятър разпилява косата ми. Запалвам цигара, а димът се разнася покрай мен и замъглява очите ми. Взирам се в далечината, където Луната е осветила статична фигура на мъж. Лампата над мен се включи и след секунди отново настана мрак. Силуетът се размърда и потегли устремен право към мен. За миг се разколебах, но адреналинът, който премина по цялото ми тяло ме закова на пейката, в очакване. Нетипично на излизане не взех нищо за самозащита, въпреки това съм готова за съревнование. Знак от съдбата? – не вярвам в това.  Сега съм уязвима и сама... Очакване, адреналин...