Darya

Бях излязла по работа из града. След като приключих със задачите се запътих към вкъщи. Вървях по тротоара, но в момента, в който вдигнах поглед един човек, на няколко метра пред мен, изтърва малката торбичка, която държеше в дясната си ръка. Приближавайки се, видях, че прибира обратно в скъсания найлон малки бутилки от минерална вода, но не бяха пълни с вода, а вероятно с ракия. По лъкатушещото му тяло разбрах, че явно вече беше консумирал немалко количество от спиртната напитка. Нещастието винаги прозира през очите на хората. Усеща се в интонацията, с която говорят. Забелязва се в стойката на тялото, в движенията. Колкото ѝ да се опитваш да го прикриеш то е там, вътре в душата ти, и изплува в очите ти. Не можеш да го скриеш. Все едно да скриеш брачната халка на лявата ръка от дясната. Не можеш.  „Познавам тоя поглед – ми каза той – мислиш си, че изглеждам ужасно жалък. Изпитваш отвращение, нали? – стисна зъби от гняв и продължи – да! Злоупотребявам всеки ден. Всяка нощ. Нав...

Запътвам се към хранителния магазин. На входа му се засичаме с един непознат господин. Той, като един истински джентълмен, ме избутва на прага на вратата, за да влезе първи и възможно по-бързо. Вероятно се е засилил за някоя промоционална оферта. Толкова бърза, че се блъска в мен. Аз: „Извинете!“, той, преживяйки нещо в устата си: „Ко ми се извиняваш, уе, ай глей си в краката!“ Аз в краката си гледам, но ти можеш да погледнеш в книжката „Как да се държим в обществото“, например.  Наредила съм се пред студената витрината и чакам да дойде моя ред, за да си купя сирене, че ми трябва спешно. Пред мен е една дама, а зад мен един господин. Идва моят ред. Продавачката: „Добър ден, какво ще желаете!“ Аз:„Добър ден! 500 гр. от сирене „Северно сияние“, моля!“ Онзи зад мен: „Едно кило от ей оня кашкавал!“ Продавачката: „Но господине, дамата е преди Вас.“ „Давай от оня кашкавал там ти казвам!“ Продавачката сърдито: „От кой? От този ли?“ Клиентът: „Не бе, душата, от ей ония кашкавал там, б...

Чакалнята на гарата е стратегическо място. Е, било е. Сега е просто поредната разпадаща се част от миналото с едва доловим полъх на сантименталност. Животът между стените отдавна си е отишъл и единствено въображението може да възобнови унищожените парченца живот наоколо.  Минавам през подлеза и влизам в чакалнята на гарата. Обикновено вътре е толкова безлюдно, че човек трудно вече би могъл да си го представи по друг начин. През нощта гарата не е най-подходящото място за преминаване. На моменти изглежда зловещо и повече опасно. Някога обаче е била пълна с хора, които с трепет са чакали да се качат на влака, да се настанят удобно в купето и да потеглят към някое приключение. А сега хора с желание за приключения няма.  Преминавайки през чакалнята чух женски глас. Звучеше някак разярено. Интуитивно очите ми веднага започнаха да търсят откъде идва тази олелия. Виковете рикошираха в ронещите се стени: "Изчезвай от тука! Чуваш ли какво ти казах! Веднага! Цялата чакалня с...

Не си спомням точно кога се случи. Бях малко коте, когато един малък и един голям човек ме срещнаха на улицата.  - О, виж колко е сладко! – каза с умиление то – мамо, може ли да си го вземем вкъщи? – попита хлапето.  - Не! – отговори майка му.  - Но защо?  - Защото изисква много грижи, а в момента няма кой да се грижи за него. И нали знаеш, че баща ти никак не обича животни? – каза майката и допълни с досада, говорейки на себе си – той и хора не обича, но това е друг въпрос.  - Но, мамо, моля те! Обещавам, че аз ще се грижа за него. Ще го храня, ще го обичам и ще го галя винаги. Тате ще се съгласи. Моля те, моля те…  - Казах не! – малкият се разплака. Тръгнаха си, а аз продължих да се скитам. След известно време се върнаха. Явно хлапето беше убедило майка си и директно ме взеха с тях. Заведоха ме на ветеринар и после в техния дом. Всичко изглеждаше наред, докато не се появи третият човек вкъщи. Онзи, който наричаха баща на хлапето. То...

Ежедневно срещаме публикации и коментари на хора, които изказват в социалните мрежи своето мнение за COVID-19.  Някои от тях са налудничави, други смешни или иронични, а трети звучат твърде нелепо. Започвам с един коментар на една дама, която написа в една група, създадена за обмен на опит и споделяне на актуална информация относно Covid-19, следното:  „Очевидно много неща ще ви се изяснят, но късно. Дотогава може да се посмеете…“  Е, хайде да се посмеем!  1. Смеете се, но този вирус наистина е направен от американците и свалят имунитета на хората с 5G, за да може слабите да умрат и правителствата да ни подготвят за война с извънземните.  2. Знаеш ли, през 2010 година за пръв път разбрах за чипизацията на хората. Тогава никой не го вярваше, но сега доста хора са с чипове. Тук не става дума за вяра, те хората на всичко се присмиват, защото са неосведомени или заблудени, или примитивни, или всичко наведнъж. Да не споменавам колко са ар...

След като баба ми натрупа голям арсенал от знания, относно боравенето с технологиите, започна безразборно и безспирно (а и безцелно) да обикаля виртуалното пространство. Съгласете се, че именно безцелното шляене в интернет е лишено от критичност, което прави човек по-лесно податлив на манипулация, почти както когато е влюбен. Това е страст, болестно състояние.  Често получавам от баба ми съобщения с рецепти (готварските рецепти няма да ги споменавам, защото изобилстват) за лечение, като например: „Домашна паста лекува кариеси, избелва зъбите и укрепва венците.“ Получавам и най-различни препратки към статии, със снимка на краставица например, в които е описано как с природна медицина да се лекуват рак и други болести. Или пък четиво със заглавие: „В човешкото тяло е заложена сила, която може да самолекува всичко!“ Или: „Тибетски монаси съветват: Пийте това и ще живеете толкова дълго, че ще ви писне!“ Да, досетихте се, че чета предимно и само заглавията на пратеното от б...

Ставаме сутринта. Криси е в прекрасно настроение. Това може да се тълкува по два начина – или денят ще бъде хубав, или денят ще бъде ужасен. Поглежда си учебната програма – вторият час има английски. Продължаваме деня по втория начин.  Имам заявка от Криси да играем с динозаврите. Мога ли да откажа такова апетитно предложение – не! Започваме. Разпределяме. Изясняваме си ролите. Обсъждаме стратегии. Криси включва в играта и конете. Първо започваме с установяване на пола им.    Оказа се, че повечето коне са мъжки. Е, тука пък, ако не видите някоя световна конспирация значи имате нужда от очила.  На другия ден следобед най-накрая се случи чудото, което чакахме толкова седмици – зъбът на Криси падна, докато се храни. Съобщава ми, че го е глътнал. След като установи това обаче се сгромоляса върху леглото, имитирайки безпомощно и агонизиращо състояние, защото според него зъбът е разрязал вътрешностите му и много го боли. Възползвам се от чудесната възмож...

Част от тазгодишните ми яйца. 😏🥚😎 Има от всичко по малко... за емоциите на яйцата имам предвид.

Добре ми се получи.  😏

♈️ Овен - готов е да набие всеки, който не спазва правилата. Всяка сутрин прави инструктаж на живущите в дома му. След това с високоговорител прави същото и за живущите от входа, блока, квартала, града и вселената, и съседната вселена. Чувства се полезен. Всичко е под контрол! Скоро настоящето ще е минало и всичко ще е както преди, уверен е той. ♉️ Телец - спазва инструкциите на щаба. Не говори дори с телевизора. Самоизолирал се е с тиксо на устата за всеки случай, да не би да издаде някоя строго секретна информация, подадена му през телевизора. Учи се от Том и Джери как правилно да си мие ръцете. ♊️ Близнаци - помага на света от вкъщи, като не спира да ви засипва със съобщения с последната актуална информация по света, у нас, у вас и у съседа. В момента е най-важно цялото общество да бъде информирано с достоверна и проверена информация, а такава ще получите единствено от него, убеден е той.  ♋️Рак - самоизолира се единствено в тоалетната, където слухти дали някой ...

- Виждаш ли я? - Не. - Ей там, най-отпред е.  - А, да. Видях я.  - Баща ѝ беше кондуктор. Обичаше да си пийва. Живееше в Преслав. А тя живее горе у махалата. Беше омъжена за Ангел Опърничавия. И него го взе оная с косата. Инсулт.  - Ти разбра ли, че и Стоян е починал?  - Да, знам, Павел Манолов и той почина. Докато гледал новините нещо му прилошало и...  - Да, голям калпазанин беше той. Големи далавери въртеше мръсникът му с мръсник. Господ най-накрая го прибра при себе си.  - А Пенка помниш ли я?  - Пенка ли, коя Пенка? Ивановата ли?  - Не. Пенка бригадирката.  - А, да. И какво за нея?  - И тя почина. Животът я очука, очука и я прибра. - Животът всичките ни изхвърля един по един. - А ти, Иване, помниш ли Митко?  - Кой Митко, от казармата ...

Вятърът се беше унесъл в сладка следобедна дрямка. Слънцето се усмихваше свенливо отвисоко и галеше с лъчите си високите скали. Пясъкът гъделичкаше топлите и любвеобилни вълни на Морето, а Рибките танцуваха под водата и прескачаха вълните в синхрон. Белите бузки на Облаците пухкавееха безгрижно горе в Небето, а в този момент Гларусът подскачаше дяволито върху брега на Морето и през смях го подканваше да се включи в традиционната им игра:  - Хей, Моренце, ето ме – тук съм! Какво ти става? Не ме ли виждаш? Хайде, хвани ме, хвани ме… във весели игри Морето и неговите приятели прекарваха времето си заедно. Те изглеждаха толкова безгрижни, че никой не можеше да предположи, че нещо би могло да помрачи щастието им и да накара пазителите на Морето да си тръгнат.  - Само още една крачка и ще намокря самодоволната ти човка – се заканваше Морето, докато се опитваше с вълните си да достигне Гларуса. Смехът им се удряше в Скалите, а те го връщаха обратно отново ...